Православие

[golemiq_korab_minava]

Актьорите влизат в подготвен сюжет , сценарии. В живота се случват непредвидими неща. Може би заемаме роли . Сами си изграждаме образ. И въпреки това човешкото съзнание е много повече , за да го представиш .

[DoctorSatan666]

Много ми е интересно ти как разбираш, че си себе си,

Ахахах,естествено че съм себе си. Все едно имам някакъв избор.... Тогава идва въпроса кой съм аз? И ако си го задаваш тоя въпрос за себе си достатъчно дълго, може да ти просветне, че търсенето на отговора е все едно да си гониш сянката.

Да не би мислите ти да падат от небето, а не от този свят. Щом мислите ти са от този свят ти си роб и подобие на света и предопределен от него, това е положението.

Но те не са от този свят, а от моя вътрешен. И ако ти активно откриваше неща от своя вътрешен, щеше веднага да откриеш подобности с моя.

[defender]

Дали Бог е вътре в теб, или извън теб, няма никакво значение. Докато вярваш в него, и докато някой друг(отвън) ти е казал какво е Бог и какво е казал и иска от теб, ще си останеш просто последовател на нещо, пък дали е на въображаем брадат старец в небето, или на идея, живееща в съзнанието ти като отделна личност, е без значение.

В началото на хората не е било нужно външно Слово, но след увеличаващата се пропаганда (както ти я наричаш еврейска пропаганда), човек излязъл от себе си и се отчуждил, затова Бог Слово идва външно от нас, защото ние самите сме отишли изкушени извън себе си, нашия взор се е отклонил навън "в ябълката" още от адамов време, та така да познаем себе си, та да ни вкара отново вътре в себе си. Дявола ни е управлявал чрез "ябълката", като ни е изкарал от себе си, а Иисус идва разбива властта и терора на дявола и чрез Словото ни открива пътя към завръщане в себе си. Словото е само патерицата към куцукане към себе си, а не края, края е свободата. Иисус не е "някой друг", Той е самата човешка същност, визионизирала се навън за да ни прибере.

[defender]

Ахахах,естествено че съм себе си. Все едно имам някакъв избор....

Е как така естествено, че си себе си? То да питам всеки лумпенизиран маргинал манипулиран да изпълнява политическа воля, той също ще каже че е себе си.
Точно тези дето манипулират и добре познават човешката същност, знаят как да направят нещата за да мислиш, че си себе си, докато изпълняваш тяхната воля и дето се вика да им свършиш черната работа, докато мислиш, че си себе си.

В мега интелектуалното шоу Биг Брадър, всеки 2-ри също казва, че бил себе си, това е като мода станало.

[defender]

Но те не са от този свят, а от моя вътрешен.

Без Бог, не виждам какво друго може да е този твой възвишен вътрешен свят, освен коликите в корема ти и сърбежа в слабините ти, преобразувани от мозъка ти във "велики" мисли, с които ми се перчиш, преателЬо.

[defender]

Сатанист, кога шЪ се бием, за дримока ве?

[defender]

Без Бог щях да съм изкукуригал, начетен либерал-атеист.

Из "Писмо до Шотландия"





ПП: Не може да ми се сърдиш либералЬо-преателЬо, щото виж казах, че си "натечен", красив.

[golemiq_korab_minava]

Хората са слаби и трябва да вярват в нещо, което ги обединява . Това правят религии. И служители в църквата.

[defender]

Хората са слаби и трябва да вярват в нещо, което ги обединява . Това правят религии. И служители в църквата.

докторчето е слаб, затова се е самоизмислил, това е неговата религия, всичко е религия.

[defender]

слабак... слааабчо, слабовейчо, слабогрух.....

слабопотентчо

[golemiq_korab_minava]

докторчето е слаб, затова се е самоизмислил, това е неговата религия, всичко е религия.

Донякъде съм съгласен с него, че ние не се познаваме вътрешно , ами само се замаскираме . Например с професия.

Много е трудно да се промениш също така.

Между другото познавате ли хора с чисто черни очи?

[DoctorSatan666]

Е как така естествено, че си себе си? То да питам всеки лумпенизиран маргинал манипулиран да изпълнява политическа воля, той също ще каже че е себе си.
Точно тези дето манипулират и добре познават човешката същност, знаят как да направят нещата за да мислиш, че си себе си, докато изпълняваш тяхната воля и дето се вика да им свършиш черната работа, докато мислиш, че си себе си.

В мега интелектуалното шоу Биг Брадър, всеки 2-ри също казва, че бил себе си, това е като мода станало.

Точно така, направо си е като мода. Но питал ли си се защо? Себе си, като дефиниция на АЗ, е всичко онова което правиш - тоест дори и някой да ти е имплантирал идеята че си някой и едикакъв си, щом вярваш в нея и действаш по нея - това си ти. И лумпенизирания маргинал също. Сега идва въпроса - тогава кой е истинския АЗ, тоя който не е имплантиран, който е уникален и индвидуален, както за мен, за теб, така и за лумпенизирания маргинал и всички останали. Точно в това е тънкостта - няма истински АЗ, защото всичко което се възприеме като АЗ и себе си, става достатъчно истинско само по себе, тъй като за да си, не е необходимо нищо повече от това да вярваш че си - тоест АЗ по дефолт е хем илюзия, хем истина. Аз-ът на един човек, който смята че парите и славата го правят "накакъв" и че това е "той", а не "друг", не е много по-различен от АЗ-ът на един шизофреник, който си мисли че е Наполеон. По същия начин както плачът на едно малко дете, когато се уплаши от някакъв незначителен шум, не се различава по естество от плача на един човек на средна възраст, след някаква тежка душевна травма, въпреки че за възрастния човек плачът на малкото дете би бил неоснователен - но това не го прави по-малко истински. По същия начин, да вярваш че си Наполеон би изглеждало неоснователно за повечето хора, но щом за теб е истинско, то вече е достигнало максималния си възможен епистемологичен потенциал на истинност. АЗ е безсмислена концепция като знание, защото нейния единствен истински вариант, единственото "чисто" самосъзнание съществува само в сегашно време, а в сегашно време осъзнатия индивид е никой (ако се гледа на него през погледа на масовия човек, който се идентифицира със спомени, мечти и т.н.), вместо това осъзнатия индивид съществува и е АЗ само СЕГА, в състояние на безкрайни възможности и потенциал, без съжаления и носталгия към миналото, без нужда от проектиране на АЗ в бъдещето чрез мечти и страхове. Той е никой, но в потенциал да бъде всеки, като всъщност винаги остава никой . Но пък повечето хора действат и виждат себе си през призмата на времето. Навсякъде в медиите се пропагандира посланието "бъди себе си". Но всъщност всеки е никой, всяка себе-реалност е измамна, затова съвсем закономерно обикновенния човек тръгва да се идентифицира с първото нещо което му е подадено като идентичност - пари, слава, идеология, Бог и каквото още се сетиш.

Другите ти простотии в стил трети клас, втори срок, няма да ги коментирам.

[defender]

Искаш да кажеш, че човек сам по себе си е изпразнен от съдържание и никога не може да бъде себе си. Неговото Аз винаги се формира от нещо, което му е зададено и което той приема за истина и копира?

Това е горе-долу мислене, като марксист. Християните не смятат, че човекът сам по себе си е изпразнен от съдържание и че не може да бъде себе си.


ПП: Ти досега през цялото време защитаваше и се перчеше, че си бил себе си, а сега изведнъж изтърсваш, че човек нямал себе си и то било безсмислена концепция. Изобщо поредното ти противоречиво послание.

[DoctorSatan666]

Искаш да кажеш, че човек сам по себе си е изпразнен от съдържание и никога не може да бъде себе си.

Не, искам да кажа че Аз-ът сам по себе си винаги е изпълнен със съдържание, но за съществуването на този Аз не е от значение какво точно ще е съдържанието, стига да има такова. Въпросът с вътрешното израстване е свързан именно с поемането на отговорност за това какво е твоето съдържание, понеже то зависи само от теб. Не от Господ, не от природа, или каквото и да е. Но докато Аз-ът се изживява в своя малък аспект, той (АЗ-ът)винаги ще бъде в границите на ограниченията, които сам си поставя когато казва "Аз съм този, а не онзи.". Тъкмо затова си ги поставя - за да се изживява като АЗ в тях.
И ако малкия аспект на АЗ-а се изпълва със съдържание от заобикалящия го свят, от нещо външно, Бог, природа, общество, то обратното, висшия аспект изпълва своето поле, а и външния свят, със свое собствено съдържание(естествено с цялата отговорност за това). В това е смисъла на божественото, на творящото, на съзнателното.

[defender]

Но докато Аз-ът се изживява в своя малък аспект, той (АЗ-ът)винаги ще бъде в границите на ограниченията, които сам си поставя когато казва "Аз съм този, а не онзи.". Тъкмо затова си ги поставя - за да се изживява като АЗ в тях.

Границите са нужни, за да може всяко нещо да съществува, като себе си.
В природата всяко нещо има свои граници, размери, габарити за да се обособи, като себе си и да не се слее със всичко останало в общ масов бульон. Да нямаш такива граници е противоестествено.

Даже може да се каже, че границите водят да независимост.

[defender]

висшия аспект изпълва своето поле, а и външния свят, със свое собствено съдържание.

Какъв е сега пък този "висш аспект", ве? Това е някакво ново понятие, дето го добавяш към картината.
Тоя "висш аспект" от къде се пръква, че да изпълни външния свят?

[DoctorSatan666]

Границите са нужни, за да може всяко нещо да съществува, като себе си.
В природата всяко нещо има свои граници, размери, габарити за да се обособи, като себе си и да не се слее със всичко останало в общ масов бульон.

Точно така, но по това съзнанието се различава от всичко останало във вселената, с това че може да копира и симулира всякакво съдържание, да го уподоби и отрази - нали тъкмо това ни позволява изобщо да имаме разбиране за каквото и да е. Точно както казваш, границите са нужни за да може всяко нещо да съществува като себе си. Но какво да кажем за нещо, което може да съществува като всичко останало, което е само за себе си вселена и вселенски принцип? Излиза че това нещо е всичко и нищо. То е всичко дадено и налично, без самото то да е нещо конкретно.

[DoctorSatan666]

Какъв е сега пък този "висш аспект", ве? Това е някакво ново понятие, дето го добавяш към картината.
Тоя "висш аспект" от къде се пръква, че да изпълни външния свят?

Висшия аспект за нисшия в Аз-а е онова което е художника за картината, шахматиста за шахматната дъска и ... т.н.

[defender]

Но какво да кажем за нещо, което може да съществува като всичко останало, което е само за себе си вселена и вселенски принцип? Излиза че това нещо е всичко и нищо. То е всичко дадено и налично, без самото то да е нещо конкретно.

И цялата тази мега-концепция ти е философията на живот, уоу!
И как тази концепция я прилагаш в живота си, например, като ходиш до магазина да си купуваш вафла "Боровец. Как я прилагаш на практика. Какво ти се върти в главата в разговора ти с вафлата и борбата с нея за отстояването на себе си и Азът ти да не се превърне във вафла.

Изобщо отново объркваш аудиторията. Направо се "насра" от мегатонни философии.

[defender]

Висшия аспект за нисшия в Аз-а е онова което е художника за картината, шахматиста за шахматната дъска и ... т.н.

Добре сега във всеки човек съществува ли висш аспект или не съществува, а сме само картини, дето някой маже.

[DoctorSatan666]

И цялата тази мега-концепция ти е философията на живот, уоу!
И как тази концепция я прилагаш в живота си, например, като ходиш до магазина да си купуваш вафла "Боровец. Как я прилагаш на практика. Какво ти се върти в главата в разговора ти с вафлата и борбата с нея за отстояването на себе си и Азът ти да не се превърне във вафла.

Изобщо отново объркваш аудиторията. Направо се "насра" от мегатонни философии.

Ако не ме разбираш, това не е мой проблем. Все пак, съзнанието ти има възможност да си представи една вафла Боровец, само ако знае какво е вафла, ако има образ на който да я уподоби. И докато за една вафла мога да ти я нарисувам, опиша, или просто да ти пратя снимка, то няма как да ти предам образ на нещо което няма образ, а самото то е образа изобщо, всеки възможен образ и възможността за образ като цяло. Затова не можеш да ме разбереш. За теб света е просто поредица от образи, които да наслагваш и подреждаш в съзнанието си, докато самия ти се изживяваш през образа за себе си. Докато го правиш, няма как да видиш какво стои отвъд всеки образ, картина, идея и теб самия.

[DoctorSatan666]

Добре сега във всеки човек съществува ли висш аспект или не съществува, а сме само картини, дето някой маже.

Да, във всеки човек съществува висш и нисш аспект, въпрос на вътрешно развитие е кое е преобладаващо.

[defender]

Ами ако в човека съществува висш аспект, значи е напълно възможно човек сам по себе си да бъде себе си. Това, което те питах в началото и ти почна на мажеш мегатонни философии.

[defender]

Затова не можеш да ме разбереш. За теб света е просто поредица от образи, които да наслагваш и подреждаш в съзнанието си, докато самия ти се изживяваш през образа за себе си. Докато го правиш, няма как да видиш какво стои отвъд всеки образ, картина, идея и теб самия.

За пръв път виждам човек, на които сетивата не приемат информацията от света, като образи.
И като какво приемаш света. Например аз виждам вафлата, че е синя, че е правоъгълна, че мирише вкусно има готин вкус. А ти как я възприемаш, като не възприемаш света чрез образи, да не си квантов ренген или черна дупка, дето преди да възприемеш и погълнеш света, го разпадаш на най-малките му съставни части. Но тъй като всичко в основата си е съставено от едни и също частици, атоми, значи като го разпаднеш на съставните му, то ти и лайното и вафлата ги възприемаш по един същи начин, под формата на атоми. Ми яж лайна, тогава де. Кво, не ли?

[DoctorSatan666]

Ами ако в човека съществува висш аспект, значи е напълно възможно човек сам по себе си да бъде себе си. Това, което те питах в началото и ти почна на мажеш мегатонни философии.

Не съм започнал да мажа нищо, просто ти все още не разбираш, че търсиш форми на нисшия аспект на АЗ-а във висшия аспект, а аз ти казвам че такива там няма. Висшият аспект на АЗ не се нуждае от АЗ и не оперира с такава концепция, защото той създава АЗ, без самия той да "Е" някакъв, какъвто и да е.