- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Не знам защо мислиш, че християните се страхуват от смъртта. Но това е напълно погрешно схващане, породено от невежество. Няма какво да ми говориш за християнство като не си достатъчно запознат по въпроса.
Но пък си създал свое учение. Вярно, със суициден характер и объркани принципи, но учение. Това е някакъв напредък. Браво, ще стане християнче от теб. Може би чак след като умреш, ама пак е нещо.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Давайте, мразете и плюйте, страхливци и отрицатели на живота!
Смисъла на свръхчовека е във волята му, а не в какво волята му се изразява.
Аз не отричам Бог. Аз съм Бог. Аз съм Ти, и Ти си Мен, и всички СМЕ заедно. Но ето че ТИ, в желанието си да си ТИ, също МЕ виждаш като ТИ, тоест всъщност виждаш само СЕБЕ си. И после ме питаш, защо не си като МЕН
Но аз съм божественото. Защо да отричам себе си?
Няма нищо божествено във властта, освен във властта над себе си, а тя пада върху на всеки плещите, сам за себе си? За какво ти е да я даваш на някои друг, които да ти милва душата, да ти говори като баща на син, да те обвинява че си съгрешил и после да умира на кръст за твоите грехове? Дали не е защото само страхливеца не може да понесе или дори да извоюва властта над себе си, и затова я дава на някой друг? Само страхливеца се моли, свръхчовека се бори.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 04-28-2019 на 14:39
И как ще покажеш, че едното е по-различно от другото?
Каква воля имаш, та това е игра на думи; ти си Бог, но не си различен от християнския Бог, в същия дъх си обаче и един над себе си, Бог без друго, един пуст Бог, който се съдържа в семантичното съдържание на няколко реда.
Ти съвсем тръгна по пътя на признанието, аз само изисках да го извървиш.
За никакъв свръхчовек не говориш, че как той извоюва властта си, от кого я извоюва?
Че прошка очаква и най-ужасните хора, очаква, но никаква прошка не очаква ужасията, която е да не щеш да приемеш себе си, да си ужасен в своето отрицание и да си ядеш месата в пристъп на яд.
Пътят е тоя, както се каза, в суицидното, защото докато свръхчовекът си ходи по пътя без своя Бог, ти ще се удавиш, ако сметнеш себе си за Бога, но не който и да е Бог, но Бога - там е разликата, едното е без божествения образ в човека, а другото е човекът в божествения образ.
Има приказка и за Българския Бог и за Руския Бог, има и Американски Бог, ако тръгнеш си го представи усърдно, ти коя роля взимаш?
От нищо не се освобождаваш, но си съумил, че ще размахваш и помилваш с меча всякак правиш всяко друго нещо, признай, размахвай и скоро ще разбереш докъде води това.
Да не харесваш нещо и да мразиш са различни неща. Не мразя защото това ме натоварва. Предпочитам да игнорирам ако се стигне дотам толкова да не харесвам някого или нещо. И да го забравя бързо. Ако мразя нещо няма да го забравя и ще се натоварвам. А както казах, не искам, обичам спокойствието.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Така както природата го показва. " Човек трябва да съдържа хаос в себе си, за да даде началото на танцуваща звезда"
Да, Бог без друго. Че какво би бил Бог, ако имаше и друго? Със сигурност не и християнския Бог, понеже той не е без друго.
От тези на които принудително я е дал, в своята човешка слабост, но които няма да му я върнат доброволно.
Виж какво ти казвам по-скоро, а не какво ти се струва поетично и т.н.
Твоята идея за Бог се ограничава до едно малко, нищозначещо, необозримо понятие, което нито може да се докаже, нито съществува отвъд семантиката, тоест противоречивото ти писане.
Бог няма, няма го и този враг на себетворящата сила, която е твоят човечец, хубаво; има я тая идея, религиозност, от която бяга като попарен, за да не въздаде суверенитета си на нея, хубаво; и като паднат силата, желанието и властта в неговите ръце, той бива тъй хаотичен, че ражда оригиналния замисъл на вселената, по-хубаво; Съвсем природното му, бездруго необяснимо, творческо начало е хармонията на неговите дадености, веднъж срещнали неговото желание, чудесно; и човек тук би се запитал за какво по-напред му приказват, а единствено в отговор ще ти се изплъзне същото нерационално, догматично и фанатично обяснение на вярата в човека, което ще ти издрънка заучено някой владика, защото видиш ли, ние вярата пределно ясно знаем къде да я поставим, природно, пък после тя ще си свърши работата, туйто, природно!
Единствено питах, ако аз трябваше да те разбера иначе, каква ще да е тая воля, която щеше да диктува човекобога, как бих я различил от задушаващата те християнска идеология?
Хванал си я тая идея и си я турил там дето не бива, в човека, който е съвсем разумно да смяташ за хаотичен и объркан, но не и да приписваш на тая лудост значението на всичко и всеки.
После твърдиш, че християнинът се бои от смъртта, щото го е страх от Бога, но това, което казваш е, че християнинът се бои от това да бъде против Бога, тоест да отнеме живота си самичък; как не виждаш какво ще значи това твое своеволие, тоест как ще победиш страха от Бога?
Това хич не е хаотично, нито пък е природно, то е тъкмо обратното, твоят човечец съвсем съзнателно би се изплезил на света, на значението и на всичко, което го кара да бъде иначе; всичко това е едно негодувание, което тръгва от Бога и пристига в Бога, но и в един момент не се съмнява в своята оригиналност.
Днес е празничен ден! Не трябва да се прекарва в тази угнила тема. По тази причина я затварям докато са празнични дни! Ликувайте хора, днес е празничен ден!
Давайте приятели, асимилирайте докторчето в религията.
Добре, че са християните, докторчето да си каже колко е готин на техен гръб. Иначе, ако нямаше тази възможност за сравнение щеше да си остане нищожество, каквото е. Какво да се прави, Бог е орисал християните да са изтривалки на чуждите комплекси за да ги лекуват.
Последно редактирано от defender : 04-28-2019 на 18:40
Аа, не така. Това са варварски методи неприсъщи за православието. Но пък много характерни за някои други деноминации.
Прибавление: Не се заяждам, но искам да отбележа, че не сме ти приятели. Както и помежду си не сме. Не се познаваме, а дори да се познавахме пак нямаше да е сигурно, че ще сме приятели. Особено пък с доктора. С него няма как да съм приятел.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Думата "нищожество", "нищ" всъщност е една много християнска дума, която е в основата на човешкото обновление. А това, което съм казал не е нещо различно от християнския смисъл, който съм вложил в него. Ти сигурно мислиш, че го наричам по този начин, за да го обидя, но не е така.
Питаше ме каква волята на Човекобога, и как се показва разликата в смисъла и при свръхчовека. И аз ти отоворих, с хаос и ред, а не само с ред. Най-вече, показва се с оригиналност и новост, защото не е заключена в догмите на морала, а действа отвъд него.
Не мисля че знаеш каква е моята идея за Бог. Хората използват Бог в много различни смисли, както ти самия каза за българския, руския и американския Бог. И не, не смятам че е едно малко и нищозначещо понятие, а напротив, огромно и всеобхващащо понятие, което повечето хора разбират като Любов, което също се използва в многоразлични смисли.
Няма нищо което да не е Бог и любов, дори и объркването и заблудата са любов, просто грешно насочени. И сега ти ме питаш, какво за мен е любов, и аз ще ти отговоря че Аз съм любов, изпълнен с любов и всичко което правя е любов. Затова и избягвам тези понятия. Ако ще говорим за Бог, по добре да използваме Интелект или Разбиране.
А това което вие християните правите е - Това и това е любов, всичко останало е Сатана. Сега разбираш ли?Не разбирам критиката ти. Очевидно отчаяно се опитваш да ме сложиш в категорията на лошия атеист, който заместил Бог с нещо друго, което да боготвори. А аз ти казах че не боготворя, а че сам съм божествен, и като такъв боготворението ми се струва детска игра. Питаш ме отново каква е алтернативата и каква е фундаменталната разлика. Това не може да разбереш, че няма нищо което да не е Бог и любов. Играта на вярване на християнина също е акт на воля за власт, просто неосъзната. Но докато е неосъзната, тя губи характера си на игра, и става вяра, и затова делите битието на Бог и Сатана. А аз освен Бог, съм и Сатана. Това е разликата.
Ще я различиш по шегата и закачката, а може би по острието, плъзгащо се по плътта ти, или може би като страстта, изгаряща те отвътре.
Християнина се бои от Бог, защото се бои от смъртта, не обратното. Но защо, след като Бог е както живота, така и смъртта? Защо, когато от небитието се ражда всяко битие и отново се завръща в него? Да, защото вие сте само в битието, а всичко отвъд него ви плаши. В това е смисъла и на всичките истории за спасения на душата. Толкова ви е страх да не загубите егото си тук на Земята, че трябва да изпадате в себеотрицание и омраза, докато си измисляте истории за съдници и задгробни животи.
Както и да е, мисля че си твърде надълбоко в глупостите и само си играем на развален телефон.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 04-28-2019 на 21:53
Твоята философия е един голям каламбур, с това започнах и с това завършвам.
Както се спомена, няма стриктен догматичен морал, няма задължителен императив, това са дяволите, които си измислил, за да ги бориш словесно и нищо повече.
И това са, ама наистина, толкова прости неща, че човек би му се сторило най-вече, че си подлец, а не глупак.
Ще има игра на думи с Бог, с божественост, с божествения образ, с любовта към Бога и догма, правило, морал; но няма такава с хаос, който не е чужд на християнина, или с ред, който приписваш на църквата.
И цялата рационализация на свръхчовека липсва, то не бива и другояче, а ти просто се молиш християнският Бог да попадне в една много ясна дихотомия на зло и добро, за да му се хвърлиш отгоре в прелестното си многозначие/нищозначене.
Какъв е моралният образ на Авраам? Къде е тая ясна категоризация на доброто и лошото?
Когато Исус се обръща към църквата в Лаодикия, защо твърди, че би те искал студен или горещ, но не хладък?
Защото, както каза за това колко си близо до божествеността, диренето и отричането на Бог са две действия, които си приличат едно друго; те влизат в пряко взаимоотношение с Бога, не остават равнодушни, хладки.
Но в следващия момент Бог не значи нищо, а божествеността значи нищо също, и ти ги приписваш на себе си, и аз отново, за стотен път, питам - как знаеш, че ти си Бог? Как знаеш най-доброто за себе си? Откъде произтича вярата в природното?
Каква е рационализацията на свръхчовека?
Какъв е тоя далекоглед на човека, който вижда в съдбата?
Откъде тръгва и къде пристига твоят човек?
Как гарантираш телеологичното?
Как избираш човека, когато има хиляди други идеи отвъд него, отвъд догматичните богове?
В отговор, твоя каламбур - хаос и ред, но не само ред; оригиналност и новост(че това какво значи, когато Бог е понятие и за тебе, ти си оригинален спрямо него или спрямо човека?); острието; закачката; страстта(сериозно ли?);
Чисто и просто няма интелект и разбиране, има я тая пуста "игра"; има го това, което ти звучи приятно и това, което просто нямаш търпение да ненавиждаш, по една или друга причини, които трудно би убедил някого, че са присъщи свръхчовека.
Семантика и нищо повече, действието затихва и ти остават заблудите, че имайки цялата воля в себе си, тя значи точно толкова, колкото и ако я нямаше - хаос, трепет и какви ли още не измислици.
И има отговори на въпросите, има история, философия, наука, логика, все човешки понятия, но те не са пригодни на големия ти каламбур, защото си се спънал в Ницше и не си продължил и една стъпка по-напред.
Това да признаеш, че човек не знае всичко, не може да знае най-доброто, нито да го диктува на себе си, или да се смята Бог, е в крайно противоречие с твоята проповед.
Да проповядваш човекобога изисква точно толкова вяра, колкото и да признаеш Бога.
Аз питам, откъде тая вяра и накъде тая вяра?
От греха, от страданието, от срама и в любовта, която е Бог, смирението и прошката.
Ако аз съм подлец, това теб какъв те прави, щом се занимаваш с мен. Ти подходи към мен с псевдо-психологически, религиозен бълвоч. Наистина ли очакваше че ще получиш нещо по различно в замяна? Но ето че доказах тезата си, дори и след като десетки пъти съм заявявал че съм тук за забавление и тренировка в писане, вие все така усърдно продължавате да се пените насреща. Защото зад всичката ви духовна извисеност и възвишени истини, задължително се крие един малък и нищожен дух, които с подходящия стимул веднага излиза наяве, гладен да глозга костите на фалшиви истини и претенции за божественост. Понеже не, не може да има други истини и друга божественост, само вашата е, само тя не е фалшива, само тя идва от Бога, нали?