Отговор в тема
Във фейса един човек говори за някакво предаване в интернет, където хората нарочно излагали публично своя снимка с външния си вид с призив "изпечи ме", "изгаври се с мен" и се подлагали на злобни коментари и обиди от анонимни интернет форумци под снимката си. И това според него било начин тези хора да станат по-силни.
Та мислите ли, че ако човек се изложи нарочно на публичен присмех и обиди, това ще му помогне да превъзмогнете някакви комплекси от външния си вид или още повече ще ги изостри?
Това пак се брои за един вид attention seeking, но в негативна светлина. Във Фейсбука хората преди пишеха боклуци и да получават негативни коментари само за да имат някакъв вид слава, без значение дали е негативна. Това, разбира се се прави от комплексари ,хора без никаква работа и външен социален живот. А този,който го е казал е истински глупак ако си мисли, че уронването а авторитета на човека се брои за закрепване на психиката. Даже обратното, води до психически разтройства,защото това е равносилно да се влекат гол по улицата пред цяла тълпа хора. Животът сам прави хората по-силни, не е нужно да правиш простотии.Първоначално написано от defender
Човекът между другото е доста начетен, писал е доста умни неща, но точно с това му заключение и аз не съм съгласен.
ПП: Напримeр докторчето, като почна да го обиждам и той става още по-злобен, а има дни дето направо не мое се говори нормално с него. Мисля, че преживява през месеца някакви лунни цикли, хаха
Последно редактирано от defender : 09-30-2019 на 15:06
Добре тогава, след като е на толкова високо интелектуално ниво защо не му споменеш и името? Аз се аргументирах защо специално в това, което е казал аз го смятам за неразбиращ.
Не ме вълнуват твоите интимни отношения с доктора...
"Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут, и обратно, ако ги нямаш, дори и да си Давид, няма да можеш да склониш Бога."
св. Йоан Златоуст
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
"Рождество Христово е едно от най-великите събития в човешката история. Светът вече не е същият. Той сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество.
Където преди това омразата била двигател в човешките отношения, се появила любовта като регулатор на същите тези отношения, а апостолската проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Тези, които преди това живеели като животни, с поглед забит в земята, вдигнали очи към небето. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички посоки.
Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Рождество Христово сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
Какво обаче се случва сега, в днешни времена.
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново бива изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езичеството в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. Новите Христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново започва да се валя в тинята, от която е станал и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят."
Последно редактирано от defender : 10-01-2019 на 21:27
"Византия и Персия отслабнали по причина на взаимните си стълкновения и не могли да противостоят на натиска на новопросветените араби, които се били обединили под знамето на новата религия и били подбуждани към война с неверните от новия пророк, за когото у изследователите възникнало оправдано недоумение: пророк ли е той или диктатор, религиозен лидер или военен?"
Последно редактирано от defender : 10-03-2019 на 12:33
Доктора отидe с баба си в Троянския манастир да пали свещи и не се върна оттам.
Докторчето говореше за волята за власт мислех, че сам е достигнал до някакво откровение, а то книга на Ницше.
Ама иначе се има за супер оригинален ве.
Последно редактирано от defender : 10-04-2019 на 15:27
Не знам колко ограничен трябва да си, за да смяташ че не мога да имам оригинални мисли и в същото време да чета какво другите са написали. Които има богат вътрешен свят и го изследва, за него там винаги има откровения, без значение дали и какво е чел. Вече що се отнася до концепция за външния свят, за същността на човека изобщо, за адекватна оценка на истината, и изобщо МОДЕЛ на вселената, там няма как няма припокриване на идеи с други мислители. Така или иначе моя философски модел не е изкопиран 1 към 1 с тоя на Ницше, тъи че не знам за какво лаеш насреща.Доктора отидe с баба си в Троянския манастир да пали свещи и не се върна оттам.
Докторчето говореше за волята за власт мислех, че сам е достигнал до някакво откровение, а то книга на Ницше.
Ама иначе се има за супер оригинален ве.
Защото и моя модел също се припокрива с този на Иисус, но ти това не го приемаш, че е така. Християнството било перверзия, отклонение, болно либидо, Бог бил егрегор и какво ли още не се наслушах. А като става въпрос за тебе, че ти си в абсолютно същото положение, само че относно Ницше (а ние към Иисус), то тогава всичко се казва някак по-нежно, демек "твоя модел се припокривал с други мислители".
Иронията е в това че моя модел се припокрива с този на Иисус много повече отколкото твоя. Това е защото искаш да си последовател на Иисус, а не да си като него. Твоя модел е просто една амалгама от форумни мнения на разни филмирани чичковци дето не са барали пиченце от 20 години. Да ме приравняваш откъм положение с теб е малко смешно. Аз нито боготворя Ницше, нито пък съм съгласен с всичко което е написал. Но ти не можеш да кажеш същото за Иисус, нали?Защото и моя модел също се припокрива с този на Иисус, но ти това не го приемаш, че е така. Християнството било перверзия, отклонение, болно либидо, Бог бил егрегор и какво ли още не се наслушах. А като става въпрос за тебе, че ти си в абсолютно същото положение, само че относно Ницше (а ние към Иисус), то тогава всичко се казва някак по-нежно, демек "твоя модел се припокривал с други мислители".
Няма как да си като Него без Негова помощ. Човек става бог чрез Бога, а не сам по себе си. Самата горделива мисъл как сам ще станеш Бог или да се мислиш за такъв е изпълнена с комплекси и дебилизъм.
Последно редактирано от defender : 10-04-2019 на 23:32
Въпрос към Доктора: Става ли ти неприятно ако си обидил някого?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Само ако не е нарочно. Това дали някои ще се обиди си е негова работа. Тои избира дали ще се обиди, не аз. Естествено в социалните взаимоотношения между егови индивиди, нещата не стоят така. Там разбирането е такова че, АЗ съм го обидил, понеже деистваме под илюзията за "обидни" неща и деиствия. Нещата и деиствията сами по себе си никога не са обидни, и това е лесно доказуемо. Така както има хора, дето се обиждат от наи-малкото нещо, така има и такива като мен, които не се обиждат изобщо. Обиждането идва от това че хората имат някакво очакване, или дори изискване за отношение, като че все едно някои им дължи такова отношение. Аз не изисквам от никои да ми отдава специално отношение, защото не чувствам да ми е потребно. Не изисквам никои да ме допуска до себе си, да ми има пълно доверие и като цяло да си отнема от личната свобода и вътрешно пространство за мен. Оставям всеки да бъде какъвто иска, а всеки които изисква от мен да бъда някакъв, получава един пълен игнор или му казвам истината за това как стоят нещата, ако продължава да се филмира
Последно редактирано от DerStuermer : 10-04-2019 на 21:25
Това питах. То ако има за какво не е обида.
Значи не си такъв, за какъвто се представяш. Това не е сатанинско.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Че кои е казал, че съм сатанист?
^ Ако не боготворя Иисус аз няма да мога да бъда себе си, защото смъртта ще е по-силна от мен, а когато нещо е по-силно от тебе ти пред него няма как да бъдеш себе си, ти ставаш негов придворен клоун.
Та това е живота без Иисус, една клоуняда от философи взели се прекалено на сериозно. Без Иисус всяка една философия пред лицето на смъртта е просто едно суеверие, един примитивен ритуал.
Тва не го разбрах? Супер странно ми звучи казано от твоите уста.
Смъртта е илюзия - страхът на егото, че повече няма да го има. Деиствително само егото умира, останалото са просто технически подробности. Но егото ти не иска да умре, нито приживе, нито когато тялото ти умре, затова фантазираш за вечни животи. По този начин сам се превръщаш в "придворен клоун" на страха си от смъртта. Само когато превъзмогнеш този страх, можеш да живееш пълноценно. А тая идея я има дори и в самото християнство, за които има очи да я види.
И кои ученик би станал маистор, ако вечно се допитваше и подпираше на знанията на маистора? Никои. Ала ето че религията ви така се е изродила и вие вместо да сте маистори, искате да сте просто ученици. Защото е по-лесно когато някои ти шепне наготово всичко и за всеки въпрос имаш готов отговор.
Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.
Аз мисля, че живота е нещо по-голямо от егото и дори егото да умре живота остава и затова живота и егото не трябва да се отъждествяват 100%-во.
Аз избирам вечния живота не заради егото, а защото същността на човека е живота, а егото е лъжлив плагиат на живота. Тоест за да победя егото не означава, че трябва да пожелая вечна смърт (това дори за мен е някакво психично заболяване), а просто да пожелаеш истинския живот, и да умреш за лъжливия живот.
Тоест имаме истинска същност на човека желаещо истинския вечен живот, и да умре за лъжливия живот.
Лъжлива същност на човека (егото) желаещо лъжливия живот и не искащо да умре за този живот.
И смърт - като нека да правим разлика между човек не желаещ смърт на лъжливия живот и не искащ да умре за него, човек желаещ истинския вечен живот и да умре за лъжливия живот и човек, който желае вечна смърт, че видиш ли да не проявил иначе егото си (тоя последния е направо психопат).
Само, че Иисус е съвършенството за човек, а в земния живот няма съвършенство, ти тук никога не можеш да станеш съвършен майстор, целия този живот е път към съвършенство (пътя който ни е показал Иисус) и чак след смъртта ще установиш дали си станал майстор. Както е казано: Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Тоест след смъртта е венеца на живота, там си майстор, а не в този живот, тука си чирак, тука са само лъжливите майстори на егото.
Последно редактирано от defender : 10-05-2019 на 08:41
Естествено че всеки иска да живее и естествено че всеки го е страх да умре. Но помисли си малко, сега има шанс, много много малък шанс, от небето да падне метеорит точно върху теб. Струва ли си да живееш живота си в постоянен страх че това ще се случи? Не, нали? И все пак е възможно. Но да живееш в постоянен страх от това си е чиста параноя и пречи на какъвто и да е пълноценен живот. А моментите наи-близо до смъртта, не карат ли те човек да се чувства наи-жив тъкмо тогава, а не когато е отпуснат и защитен? Проблема с всичките глупости които изписа, не е само че напълно не разбираш какво е его и съзнание, и каква е разликата между тях. Проблема е че толкова отчаяно се опитваш да впишеш всичко което казвам в рамките на християнството, че дефакто си играем на развален телефон. Егото съвсем не е "лъжливата същност на човека".Това намеква че има някаква правилна същност на човека, тоест някакво не-лъжливо Его. Всичкото е лъжлива същност, докато човек се идентифицира с някаква същност, каквато и да е тя. Съзнанието всъщност не е нищо повече от един празен буркан, които обществото и човек сам за себе си, пълни с емоции, мисли, спомени и т.н. Егото е просто идентификацията, припокриването на съзнанието, с този пълен буркан. Но самото съзнание, като едно празно поле, е много по-голямо от всякаква идентификация, мисъл, емоция и спомен - нали тъкмо в него(съзнанието), всички тези неща се проявяват, като го изпълват. Да се бориш срещу егото е като да си гониш опашката, защото това е просто поредната идентификация, просто поредната роля в буркана. Егото може просто да бъде забравено, като се изпразни буркана, като се изчиства съзнанието. Тъкмо в това е смисъла на медитацията, а и това е оригиналния смисъл на молитвата, която в последствие християнството деградира до нещо като скаип-чат с някакъв персонализиран Бог.
В какво избираш да вярваш, не е мои проблем. Не съдя никои за това какво му е скефнало да избира. Но на мен ми е дадено да познавам само живота - всяко допускане за някакво продължение отвъд това не е нищо повече от спекулация. Така че, ако ще избирам между това да живея пълноценно, за живот които знам че съществува, или да живея в страх и ограничения с надеждата за отвъден, вечен живот, бих избрал първото. Само човек парализиран от мисълта за това че ще умре, би избрал второто.
Последно редактирано от DerStuermer : 10-06-2019 на 08:28
Щом според тебе егото е всички събрани мисли, емоции, спомени. То как е възможно изобщо да живееш в този свят и да водиш някакъв деен живот в състояние на забрава на егото? То ти тогава ще се наложи че дори баба си и дядо си ще забравиш и няма да познаваш?
Ти просто казваш, че истинската същност на човека е празния буркан, а лъжливата е егото. А после ме нападаш, че нямало истинска същност на човека. Не го разбирам това.
ПП: Истинската същност на човека не е забравата, това не води до рационално съществуване, това е по-скоро бягство.
Истинската същност на човека не забравя мислите и спомените на егото, а ги превръща, сублимира в правилни и ползотворни.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 12:01
"Свещеното винаги ще бъде пречка за свободата на нерелигиозния човек на нашето съвремие, който мисли, че ще придобие личностна идентичност само доколкото се демистифицира тотално, че ще бъде наистина свободен само когато убие и последния бог. Но при това той забравя, че човекът е наследник на сакрално минало. Човешката душа, стара колкото света, не може да не говори за Бога. Тя ще го сътвори отново от пепелта и върху пепелището на атеизма и иморализма." ~ психиатър академик Владета Йеротич
ПП: Съгласен съм с това, че атеизма всъщност не ни подготвя за времена на безбожие, а по-скоро ни подготвя за приемане на някакъв нов бог в близкото бъдеще.
Последно редактирано от defender : 10-05-2019 на 20:21
Бъркаш, не се опитвам да напасна нищо към твоята философия. В християнството наистина се казва, че след грехопадението в човек се образува лъжлива същност, която става по-близка на човека и която се образува сякаш по дефолт и почва да потиска истинска му същност и човек по-лесно почнал да се идентифицира с лъжлива си същност (егото). И тъй, като тази лъжлива същност е сякаш по дефолт, то за да се върне човек към истинската си същност се иска борба с тази лъжлива същност (т.е. като образ на Бога, тази истинска същност е в човека, но като подобие на Бог, ума на човек е по-лесно да следва логиката на лъжливата си същност и оттам да води лъжлив живот).
Така идва момент, в който тази лъжлив същност до толкова е потиснала истинска ни същност, че се налага Иисус да дойде, тъй като вече ние сами отвътре не можем да възкресим тази истинска същност.
Иисус Христос е именно тази истинска същност на човека, която се въплащава материално извън нас, за да може да ни върне отново вътре в нас, към истинската ни същност и да я възкреси за да победим лъжливата си същност.
Защото ако ние тук не се преборим с тази лъжлива същност, когато умрем, тя ще се превърне в наш мъчител – както една звезда, като умре се превръща в черна дупка.
Тук в този свят, тази лъжлива същност се опитва да блести, да ни дава светлина и ние да се храним и обгряваме от нейното очарование и да го поддържаме и възхищаваме, но като умрем, същото това нещо ще се преобразува в наш мъчител (както дървото на познанието на добро и зло е изглеждало супер съблазнително и обещавало, че сякаш може да ни направи богове, но след като сме му се отдали, той всъщност е довело до нашета трагедия).
И тогава тези медитации на забравата на егото грам няма да ти помогнат, както ти помагат тук сега, защото ти след смъртта застиваш духовно и няма вече да имаш възможност да медитираш и точно в мига на смъртта егото ти ще възкръсне отново, вместо истинска ти същност, но хапчето "медитация" вече няма да го имаш на разположение.
То това е същността на християнството да намериш себе си и да станеш господар на себе чрез Иисус, а не чрез медитации и други идоли, защото тяхната помощ е само до смъртта т.е. те само те баламосват за да си изгубиш времето в този живот с глупости с привидна благодат.
В крайна сметка дори и да не вярваш в Бог, то това какво ще стане след смъртта никой не знае със сигурност и пак е въпрос на вяра. Не се е върнал от смъртта учен, който след смъртта си да проведе там емпирични изследвания и после да се върне да ни ги даде.
Върнал се е единствено Иисус, има 500 свидетеля и са го видели възкръснал, а учениците му след това си дават живота за Него след Възкресението Му, така че обяснението на Иисус за след смъртта ми изглежда много по-логично от твоите предположения какво е след смъртта.
ПП: Аз никога не съм виждал и не съм бил съзнателно в състояние на нищо, така че да вярваш че след смъртта те чака това състояние на "нищо" е не по-малка вяра от Бог, даже много повече вяра се иска в това.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 10:13
Никои не е бил съзнателно в състояните на нищо, но затова пък всеки в безсъзнание е в състояние на нищо
Ми щом съзнателно не можеш да бъдеш в състояние на нищо, то значи ти няма как да го изследваш това състояние и да представиш доказателства, че то съществува от личен опит.Никои не е бил съзнателно в състояните на нищо, но затова пък всеки в безсъзнание е в състояние на нищо
Точно както и аз не съм видял Христовото възкресение от личен опит, а от този на учениците му, които все пак, когато са го видели са били в съзнание.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 12:26
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
