- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
За мен света също е поредица от образи, вероятно дори на много повече образи от теб. Разликата е че имам познание и за онова което е отвъд образа, а с това и света също става нещо далеч по-голямо от серия образи. Но това познание се достига само вътрешно, защото ако всеки може да ти даде снимка на вафла или картинка на атом, то никой не може да те научи какво точно е съзнанието, а трябва да експериментираш със своето собствено, за да разбереш естеството и свойствата му - първо свойствата на конкретно твоето съзнание, а оттам вече и свойствата на съзнанието изобщо. Това не можеш да го прочетеш в Библии, психологически книги или където и да е - става единствено САМ, върте в теб, естествено за всекиго когато му дойде времето.
Добре, за пореден път, от къде ти се появява този висш аспект и като възприемаш света как разбираш, че оперираш с висшия ти аспект, а не с нещо друго. Какво ти подсказва, че това е висшия ти аспект и ти вярваш и си сигурен, че това е той. Чувстваш ли го, миришеш ли го, ядеш ли го, надървяш ли се, заболявате главата ли - как точно го индикираш и си убеден, че това е той и как разпознаваш неговата воля.
Последно редактирано от defender : 11-15-2017 на 14:28
Откъдето се появява нисшия аспект? Откъде се появява АЗ изобщо? Откъде се появява вселенета? Това са много обширни въпроси, дълеч отвъд менталните способности на човешкия ум, а може би информацията е скрита от нас , но задаването им мисля е грешно да се прави с намерението да се търси някаква конкретна, практическа цел. Предпочитам да смятам вселената и АЗ-а, който е отражение на вселенския принцип, като просто една игра, един космически танц. Но пак, кой знае....
Как разбираш че си буден, а не сънуващ? Ако не си бил никога буден, или никога не си сънувал , няма как да разбереш кое е сън и кое будност. И ако тая алегория е разбираема за всички хора, то разликата между ежедневното, социално ориентирано съзнание на масовия човек, и самосъзнанието, е доловима само за определени "будни" хора.
Докторе, тия упражнения ше ми помогнат ли да придобия самосъзнание, като тебе, ве :
"Събуждането" е въпрос преди всичко на личен избор и осъзнаване, и чак след това е въпрос на обстоятелства и качества като ментална яснота, широкоскроеност и т.н. Нещата преди всичко опират до честност към себе си. Наистина ли ще обвиняваш мен за собствената си нечестност и доброволно невежество?
Докторе, ти като си толкова самоосъзнат, защо продължаваш да си фашист? Това е в миналото ве, а твоето Аз, което е "нищо", е в настоящето.
Може да е бременна, ама не от тебе
„Основното значение на този свят е да накара отделния човек да загуби човещината си.“
Ако хората сме просто един животински вид и нищо повече, защо тогава само хората имат чувство за хумор, защо само хората са способни да пишат художествена литература и защо само хората пият алкохол за да се напиват?
Ницше, Дарвин, Докинс, Хокинг, Маркс, Епикур и тяхното естествено, еволюционно, надградено, философско продължение в днешно време Докторчето, какво казват по въпроса?
Последно редактирано от defender : 11-20-2017 на 12:07
"Маса без минало, без ценности и собствена култура се управлява лесно и няма рискове, не се очаква да протестира за нещо, защото са ѝ извадени зъбите и са ѝ изпилени ноктите - послушна, мека и отворена биомаса, която да си клати, като желе."
"Съвременният човек има два варианта: или да продължи да е човек, или да стане част от машина."
Ницше казва че само хората са страдали толкова дълбоко, че да измислят смеха. Аз мисля че самата структура на хумора издава еволюционните причини за появата му, тъй като се е появявил първо в чисто социалното, физическо взаимодействие и чак след това е преминал в по-сложните лингвистични форми като тези с които боравим сега. А структурата на хумора винаги е една и съща - очаквания в една посока, посрещнати с резултати в точно обратната посока. Смехът се е появил едва тогава когато човек е можел да предвижда ако не външните явления, то поне поведението на своите себеподобни. Хуморът е акт на грешка в логиката, или по-скоро е акт на анти-логика, но поднесен по логичен начин. Имам предвид - ако имаш някакъв шаблон, модел на повтарящо се действие - било то в природата или в поведението на даден човек, и този модел преминава през първо, второ, трето, четвърто и т.н. последователно действие и в даден момент този познат модел ти се разкрива пред очите - минава първо, после второ, после трето закономерно действие - очакваш 4-то, но вместо него имаш точно обратното действие, тогава почваш да се смееш, защото съвсем закономерните и логични очаквания се срещат със съвсем нелогично следствие. Тоя принцип е наличен във всеки хумор - от този на 2 годишно дете, до този на професионален комик.
Прото-форма на хумор обаче има както при бебетата още от както се родят, така и при всички бозайниците , тъй като всички те имат заложено чувство за игра. Това е изцяло физическото, интер-персонално проявление на същото като хумора при хората. Ако си виждал куче или коте, застанало в позиция за игра - тая позиция е почти идентична с бойните им позиции, само дето не е. И в това е всъщност смисъла на играта - закачката, преструването на едно, докато се показва друго, така че да се получи един затворен кръг от взаимно стимулиране и интерес. Естествено нещата винаги могат да ескалират, или както се казва " от играчка - плачка", така както примерно две кучета могат да се сдавят докато играят, или както примерно моя котарак някой път прекалява с играта си и ме драска до кръв. Това което за едната страна е игра, за другата може да се окаже неприятно, и разликата е често недоловима. Така както дадена ситуация или шега може за един да изглежда адски смешна, а за друг да е крайно обидна, отблъскваща или тъжна. Паралелите с хумора тук са очевидни. За еволюционните ползи от играта и защо се е появила едва ли е нужно да се говори, тъй като нещата са съвсем лесно обясними.
Втория довод е малоумен - изкуството(както и изцяло лингвистичните форми на хумора впрочем) са възможни само при наличието на сложни ментални способности като абстракцията.
Колкото до третия довод, всъщност много животни ядат различни растения които имат опияняващо действие, сега не мога да се сетя за конкретни примери, но имаше доста. Сещам се обаче че имаше статия за маймуни, които ядат ферментирали плодове и се напиват.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 11-26-2017 на 21:43