- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Живота, съзнанието, колективното съзнание. Като че ли създаването на едното е автоматично предпоставка за появата на следващото. В този смисъл, логично е създаването на вселената да е предпоставило появата на живота, а живота - на съзнанието и съзнанието - на колективното съзнание. По тая трактовка, и вселената, и живота, и съзнанието са все проявления на едно и също нещо, каквото и да е. Наречи го Господ ако искаш.
Дали има такива закономерности или всичко е продукт на случайност, не мога да твърдя. Но това са изключително редки "събития", следователно не мога да се дам примери. Все пак не съм на 24 млрд. години.
Примерът е само един - когато се е зародил живота. Оттам насетне е станал нещо отделно от неживата материя и е започнало да се усложнява, развива и приспособява по всевъзможни пътища, макар все пак да запазва своята уникалност, а именно че е живо - има вътрешна регулация, генетична програма и т.н. Едно от злощастните отклонения на тоя живот сме ние. Да ти дам пример за това е все едно да ти дам пример как се е създала вселената от нищо (или каквото там има отвъд вселената). Веднъж се е създала и толкоз, след това само се променя, докато един прекрасен ден от нейните елементи не се появи нещо съвсем отделно и различно. То на свой ред също създава нещо отделно и различно и така до безкрай . Вселени не се създават всеки ден, нито нов живот или ново съзнание се появява на всеки час.
Последно редактирано от HetzersGonnaHetz : 07-06-2016 на 16:58