"В качеството си на нова и по-възвишена организация Църквата предлага не брак, а венчание. Защото бракосъчетанието и венчанието са съвършено различни неща. Бракът има отношение към имуществената или психологическата отговорност. А венчанието има за основа вярата в Бога и любовта.

Бракът отговаря на въпроса: „Кой кому е длъжен?“, а венчанието отговаря на „Кой кого обича?“

Когато дойде думата „длъжен“, си отива думата „любов“. Това трябва да имаме предвид, когато започнем да мислим за това, кой кому за какво е „длъжен“ в семейството. Любовта не е право, още по-малко е политика.

Според християнския идеал, семейството е проекция на Светата Троица. Венчанието е договор с Бога на двама души, които молят Господа да им даде любим човек и приятел за помощник в пътуването към Небесното царство. Съпрузите обещават да си помагат един на друг, а Бог обещава да помага на двамата заедно."