"В някоя от къщите, които се падат точно зад олтара, бяха пуснали чалга. Не беше обикновена чалга. Не че много разбирам от този жанр, но според мен беше ромска. Имах чувството, че и по храстчетата не беше останало необрулено листо – толкова силно кънтеше.
На кого мислите беше посветена тази музика, която не се слуша дори и в най-долнопробните кръчми, в които съм влизал? Пееше се за Иисус.
Нечий протестантски мозък беше решил да превърне ромската чалга в евангелска проповед. Този абсурд направо ме смая…
Тази музика е образ на това, че съвременната култура се опитва да превърне всичко в продукт за масова консумация. В нещо комерсиално, което задоволява и най-пошлия вкус. Дори Евангелието може да бъде поднесено така, че да гъделичка плътската похот. Това е ужасно и нетърпимо. Никой свят не е бил чак толкова абсурден, че да споменава името на Сина Божий в ритъм, който предполага въртене на голи кореми и раздвижване на тела в кючек…"