Цитирай Първоначално написано от inewton Виж мнението
Психологията нали е наука, значи се подчинява на научния метод. Математиката също се основава на научния метод.
Психологията е далеч от установяването на закони на психиката, понеже човешкото същество не е един камък, да го разрежеш на две и да изследваш състава и свойствата му. Още повече че се занимава в нематериални феномени, и дотук свършва научния и характер. Научния метод като подход в психологията дава съвсем малък поглед върху обективните зависимости в човешката психика, и затова е все още едно недоносче. Пък и духовното съвсем не се свежда до психологията, която не се занимава с морални и етически въпроси - нещо което религията и философията правят и за които можеш да кажеш че се занимават с духовното, както в човека, така и в това отвъд природата - сиреч с метафизичното. А философията и религията съвсем не са научни.
Колкото до това как религията противоречи на физиката и логиката съответно. Да, религията отговаря на въпроси, за които науката няма отговори, и с това тя ще си остане просто един пълнеж в неизвестното за човека. Разликата е че философията също го прави, но по далеч по-научно и логически издържан начин, докато при религията е просто - защото е написано там в някаква си книжка. Това че има учени вярващи е много рядък феномен - има учени вярващи в идеята за Бог, което съвсем не е равносилно на конкретна религия, защото ако самата идея за Бог не противоречи на науката, то религията противоречи на всякаква логика, защото е излишно умножаване на същностите. Докато бог е просто концепция за всезнателен, всемогъщ и всеобичащ създател, това е горе долу приемливо допускане, макар че е напълно безпочвено, но пък и теориите за създаването на вселената са също толкова безпочвени, така че е приемливо. В момента когато започнеш да умножаваш същностите, тоест да казваш че Бог е казал еди какво си, после еди що си - всяко едно такова изказване и характеристика, автоматично намалява шансовете едно такова нещо да е възможно. Закона е познат като бръснача на Окам. Да речем че се прибираш вкъщи и телевизора ти го няма. Логичното заключение е че е откраднат. Ако дадеш твърдението че е крадец, това е най-простото заключение и най-вероятното. Ако кажеш че крадеца е на 20 години, това е по-мако вероятно. Ако кажеш че е на 20 години и живее в Сърбия, това е още по-малко вероятно, и така нататък. А в религиозното обяснение за Бог, не става въпрос само за създател отвъд времето и пространството, а имаш цяла книга с детайли като тези, че е на 20 години и е от Сърбия. Така че, шанса християнския бог да е реален е толкова нищожен, че няма да ти стигнат нулите ако трябва да го изразиш в проценти. Така че, ако ще приемеш християнския Бог за истински, то трябва да приемеш целия пакет от глупости, и дефакто да допуснеш че казаното там наистина е историята на човек от свръхестество. И след като всичко което казва Библията за материалния свят вече е доказано че не е истина, то приемането на Библията като дефакто словото на Бог, е не просто допускане шанс 1 към милиард на милиардна степен, а си е чиста доза идиотизъм. И така, ако тръгнеш по обратния път, и започнеш да изваждаш от уравнението всяка глупост в Библията, която противоречи на науката и здравия разум, ще останеш с една гола концепция за създател на света, които няма никакво отношение към него или хората - а с това всяка религиозност в идеята за Бог е напълно излишна. Може да кажеш че духа на отминалите коледи е създател на вселената и това ще има същите импликации като тази празна от съдържание идея за Бог.