Докторе, имам чувството, че тебе този стремеж да си господар на себе си по-скоро те води до някаква душевна изнеженост към света, отколкото до каляване и твърдост. Превръща те в някакъв кървящ, чувствителен, душевен цирей. Като трепетлика на всеки полъх на житейския вятър.
ПП: Мисля, че си тръгнал на лъжлив път към това да си господар на себе си, основан на пясъчни основи.
Последно редактирано от defender : 10-17-2019 на 11:35