Вѣра (oтъ йеродяконъ Серафимъ)

Въ противоречия облѣченъ
животътъ ми едва цъвти.
На смърть, на смърть съмъ азъ обреченъ,
тъй както, братко мой, и ти.

И ако нѣмахъ чудна вѣра,
че вредъ се смисълъ крий дълбокъ,
азъ пусналъ бихъ въ душа си звѣра,
за да разкѫса моя Богъ.

И бихъ живѣлъ тъй, както никой
на туй не би се осмѣлилъ.
Въ грѣхъ и въ безумие велико
бихъ злото въ менъ обезсмъртилъ.

Ала сега ме Нѣщо спира
и да размислямъ ми шепти.
Духътъ ми сѣща и разбира,
че Богъ въ сърдцето ми тупти.

Противоречията гаснатъ
предъ изгрѣва на вѣчностьта.
Знамъ, отъ живота въ гроба тласнатъ,
ще оживѣя азъ въ смъртьта.