Православие

[DoctorSatan666]

Всъщност така е, истината е яко замаскирана от какви ли не препятствия и фарисеи, но не е и невъзможно да я намериш, лошото е че ти (и много умници като тебе) се втренчваш само в препятствията, хвърляш един повърхностен поглед и отсвирваш нещата с пренебрежение, много слабохарактерно.

Не, слабохарактерно е да отхвърляш всички останали религии, идеологии и философски концепции, с помпозната претенция че твоята е единствената, в която се съдържа истината. Християнството започва като бунтарски хипи култ, а виж сега докъде е стигнало? До един отвратителен, лицемерен, псевдо-духовен мазохизъм. Дори и да е имало нещо наподобяващо истина, то е отдавна заминало в канализацията на времето. Още повече, че истината изобщо не съществува, тя не е нищо повече от отношение на истинност и искренност, най-вече към себе си . Истината не е абсолютна и статична, тя се мени с времената, хората и контекста. Истина няма, защото отношенията са като преживяванията. Няма значение дали във физическия свят си навън в парка, пък в същото време преживяваш че си сърбаш чая у вас. Преживяванията са истинни сами по себе си, също както отношенията. Например в отношенията " Аз искам" или "Аз обичам", няма нищо истинно или неистинно. Тая категория е неприложима. Приложима е категорията модалност (валидно/невалидно, изпълнено/неизпълнено, съответствено/несъответствено) - тоест задаваш условен контекст на отношението, и ако то се вписва адекватно, значи отношението е валидно. Контекста ни е отчасти зададен, отчасти го създаваме ние, всеки сам за себе си и групово. За тази част, която е зададена, бих се съгласил че отношението на Иисус, като цяло, е адекватно. Само че Иисус и светът, в който той е бил релевантен, ги няма от 2 хиляди години, а отношенията които християнските институции и вярващи му придават, нямат нищо общо с Иисус. Малките хора винаги преиначават идеите на такива индивиди, за контекстите на своите малки реалности, желания, потребности и отношения. И в целия този 2000 годишен калабалък от плебейска полюция, да се търси някаква далечна, метафорична, отдавна загубила стойност, истина, е упражнение за луди. Само наивник с очевидно пристрастие и инфантилна мисловна дейност, би тръгнал да търси истина в сборник с митове и легенди. Още повече пък днес, когато има достъп до толкова много други философски системи и автори, които са на светлинни години по-адекватни, както в отношението си към истината и вселената, така и в конкретните си изводи. Да не говорим че изобщо не ти трябват хилядолетни религии и философии за да схванеш света, ако имаш достатъчно интелект и широко-скроена натура, за да прозреш сам в нещата. Така че естествено че ще отсвиря нещата с пренебрежение. Няма смисъл да ровя във варел пълен с лайна, само защото е популярна заблудата че на дъното има злато и диаманти. Злато и диаманти, бол ама трябва да знаеш къде да ровиш. И трябва много купчини с лайна да преровиш, докато се научиш. Само идиот би ровил цял живот там където е ровено 2000 години и нищо не е намерено. А ти ровиш ли ровиш, и колкото повече ровиш и нищо не намираш, толкова повече искаш да заблудиш себе си и останалите, че усилията ти не са били напразни, а напротив че един ден ще бъдеш възнаграден за вложения труд. Като един комарджия, който колкото повече губи, толкова повече залага. И с това, в купчината с лайна може да ти се привиждат тонове злато, но само в твоите очи, не в моите.