- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Ми то "истинни и неситинни" е същото като "полезни и безполезни".
Нима истината може да бъде безполезна, ми тя тогава няма да е истина.
А лъжата се характеризира с голяма фанфарност, но с безполезност.
Така, че не знам как така успя да разделиш истината и лъжата от полезното и безполезното?
Защото истината и лъжата лишени и разделени от характеристики като полезно и безполезно, губят смисъл.
Например, сатанизма е безполезен, защото е лъжа.
Последно редактирано от defender : 07-06-2016 на 14:04
Това че ти си малоумен, полезно ли е на мен, теб, или на някой друг?
Истината е полезна само за тоя на който е необходима, също както и лъжата.
За да бъде нещо полезно или не, трябва да има мотив, интенция, намерение т.е. трябва да има контекст. Ножът сам по себе си е безполезен, но ако го сложиш в контекст "рязане на нещо", изведнъж става полезен. Иначе казано нещата сами по себе си никога не са полезни или безполезни. Винаги трябва да ги съотнесеш с нещо. Истината не се нуждае от съотнасяне или намерение. Тя извън всяка нужда от намерение и контекст - затова е истина, понеже е извън нас и над нас, и се отнася за всички еднакво, макар и всеки да я отразява различно. Не ти трябва контекст на рязане за да кажеш - това е нож, има дръжка и острие. Това е истина по дефиниция, защото като кажеш нож всеки в главата си си представя точно това. По същия начин, истината по дефиниция е нещо, което е така и точно така, а не по друг начин. Но за да кажеш - ножът е полезен - определено трябва да си представиш нож и ситуация на рязане.
Последно редактирано от HetzersGonnaHetz : 07-06-2016 на 14:26
интенция,направо почни да говориш на английски стига си се ограничавал
<a><img></a>
Ами мотива е живота. Истината не може да се разглежда като нещо отделно от живота, ако няма живот, няма да има и критерии за истина.
Във вселената има смърт и живот, следовател винаги ще им и истина и лъжа.
Твоите разсъждения са за някаква предполагаема Вселена, в която не съществува живот и смърт, а истината си е някаква сама за себе си, ами хубаво, ама тази Вселена е нереална (както и твоята философия), защото в реалната Вселена живот и смърт съществуват.
Истина е имало много преди да има живот, много преди да е имало изобщо каквото и да е. И това е защото всъщност няма истина. Малко е сложно за разбиране. Истината се появява с човека и езика, в смисъл че тогава се появава понятието истина, с което да се означават нещата и положенията от света. Положения и неща е имало много преди да е имало човек, който да ги нарича истинни или неистинни, и ако тогава е имало съзнание, те също щяха да са истинни. Но истината, като чисто понятие, не се нуждае от живот, неща и положения. Тя е сама по себе си истинна, по дефиниция.
Напротив. Лъжата винаги има цел. Но лъжата не е същото като неистината. Неистина може да е просто продукт на невежество, докато човека който лъже знае истината, но казва неистина с някаква цел. Ето как лъжата винаги има контекст, за разлика от истината или неистината.
Чакай сега, това я някаква атеистка философия, която изключва живота и човека и значи е супер безполезна за него.
Не ме занимавай с безполезни философии, може би това е разликата между сатанизма и християнството.
Аз никога не съм виждал вселена без живот в нея, като я видя, ще говорим.
Последно редактирано от defender : 07-06-2016 на 15:08
Хахахаа, точно там е работата дефенди, не е нужно да си я виждал, за да си я представиш. Както не е нужно нещо да е истина за да си го представиш като истина. Виждаш ли, истината има две измерения - едното е като абсолютна истина, тоест реалното положение на нещата, а другото е истина като понятие, идея. Първото не се нуждае от второто и второто не се нуждае от първото. Но и двете не се нуждаят от контекст - те създават контекста. Първото създава реалния контекст във вселената, живота и смъртта, битието и небитието, а второто създава отражението на тези неща - тоест съзнанието, езика и логическите закони. Космос е имало преди човека, следователно първия тип истина не се нуждае от човек и език. Но пък на нас хората ни е дадено да познаваме само втория тип истина, този чрез езика и логиката. И никаква друга истина не може да познаем. Дефакто истина от втория тип може да бъде всичко, дори и онова което не отговаря на реалността. Стига човекът или група хора да си го представят за истина, то става истина. Няма никаква разлика между дефиницията за истина на един свещенник и на един учен. Те са все един и същ тип истина - имагинерен продукт на дефиниции, правила и логика. Те са все отражения на оная другата, обективната истина.Въпросът е единствено кое от двете отражения по-малко изкривява оригиналния образ.
Последно редактирано от HetzersGonnaHetz : 07-06-2016 на 15:27