Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Ами мотива е живота. Истината не може да се разглежда като нещо отделно от живота, ако няма живот, няма да има и критерии за истина.
Истина е имало много преди да има живот, много преди да е имало изобщо каквото и да е. И това е защото всъщност няма истина. Малко е сложно за разбиране. Истината се появява с човека и езика, в смисъл че тогава се появава понятието истина, с което да се означават нещата и положенията от света. Положения и неща е имало много преди да е имало човек, който да ги нарича истинни или неистинни, и ако тогава е имало съзнание, те също щяха да са истинни. Но истината, като чисто понятие, не се нуждае от живот, неща и положения. Тя е сама по себе си истинна, по дефиниция.
Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Ами лъжата съществува въпреки, че е безполезна.
Напротив. Лъжата винаги има цел. Но лъжата не е същото като неистината. Неистина може да е просто продукт на невежество, докато човека който лъже знае истината, но казва неистина с някаква цел. Ето как лъжата винаги има контекст, за разлика от истината или неистината.