
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Докторче, помниш ли едно време като се запознахме и бяхме млади, как искаше да ми гледаш очите, толкова се беше разнежил, като разтопена кравешко на топъл асвалт, ще се насера от смях. Ауе, да не се занимаваш с ирисова диагностика.![]()
Или си измисляш като не си разбрал нещо или може би аз съм забравил за такъв случай. Но и в двата случая ми е ясно че ще фантазираш и преувеличаваш, така че спести ми го. Пък и когато сме се запознали не съм бил същия човек, така че не знам това с каква цел ми го казваш.
Никога не съм твърдял, че съм съвършен, но е разбираемо защо ми приписваш такива претенции, предвид това че сам себе си изживяваш като несъвършен. А аз изобщо не гледам на себе си в тези категории. Това е защото не вярвам че човека, света или космоса са завършена книга, или че някога ще бъдат, или изобщо че трябва да бъдат. Затова и не само че се променям, но и го правя постоянно и то с много по-бързи темпове от един средно-статистически невротипичен. Ти си в тоя форум от много време, и ако имаше подходящия наглед, сигурно щеше да проследиш почти изцяло моята метаморфоза. Изненадващо обаче, ти продължаваш да пляскаш същите дрисни, както когато те заварих тук. Е малко си дигнал левъла, обогатил си речника, доусложнил си фантасмагориите така че да изглеждат по-правдоподобни, но като цяло това са само количествени промени, не качествени. И не, промяната не е характерна само за личности, тъкмо обратното - именно там промените са... ами просто личностни - сменяш една представа за себе си с друга. Това почти с нищо не допринася за разбирането на по-дълбоката човешка същност, която е далеч отвъд повърхностни идентификации и идейни принадлежности.