Православие

[Alucard666]

Ааа, нихилиста го прави или не го прави, защото няма смисъл, а ти го правиш или не го правиш, защото и ти не знаеш защо.

Точно така. Всеки път когато си мисля че имам ясна представа защо правя нещо, впоследствие се оказва че това съвсем не е основната причина, така че какъв е смисъла да търся смисъл извън самия себе си? Нали в крайна сметка аз съм този който придава смисъл на всичко? Търсенето на смисъл извън този които сам си задаваш не е нищо повече от фиксиране на егото.

Ама докторе, ти може и да не знаеш защо правиш нещата и да не придаваш никакъв смисъл или липса на смисъл, но все пак тялото ти има естествени нужди, да яде, спи, да му е топло, да ходи до WC и други, щеш-нещеш, някои неща не ги ли правиш заради това, това предава смисъл? Ето, че ти си един подреден доктор.

Представи си че света е една игра. Не, по-добре че света е една иерархична система от игри, така че играта на едно ниво, определя играта и на по-високите нива. Космоса играе една игра, на неговата основа природата(живата материя) играе друга, а на основата на двете, ние хората играем трета игра. Като последни, ние играем всъщност три игри, защото нашата, последна, трета игра, задължително преминава през другите две. И ако се замислиш, просто няма начин да избягаш от играенето, без значение дали играеш за победа или загуба, или забавление или просто за целите на самата игра. Тези три игри са нераздлено вкопчени една в друга и всеки сам избира как да играе в тях. Този който не прави нищо, обикновенно просто бива влачен от другите играчи. Така че, както се казва, "щом си се хванал на хорото...". Та, що се отнася до телесните функции, това е просто играта на живота. Но както казах, ние действаме на няколко нива едновременно. Така че нека погледнем нашата игра, която толкова обичаме да оправдаваме с играта на живота, инстинкта за самосъхранение и т.н. Мисля че съм го давал и друг път като пример но... ти като отидеш до магазина и си купиш шоколад и кока-кола, това с намерение да оцеляваш ли го правиш? Или е защото обичаш шоколад и кола(въпреки че знаеш че е вредно)? Всъщност това двете имат общо, защото в природата сладките неща по принцип не са отровни и са богати на калории, но идеята ми е че човешките предпочитания отдавна вече не са продукт на играта на живота, а на човека. Та, аз нямам проблем да играя нито една от игрите, но явно останалите хора имат, понеже толкова дълго са я играли, че вече си мислят че е истинска. Те са пристрастени към реалността на своята игра и ще направят всичко, всякакво оправдание, всеки налудничав аргумент, само и само за да продължат да я играят, защото там е целия техен живот и без тая игра от тях не би останало нищо - те са реални само в нейните граници. Много ще дадат доказателства от науката, други от морала и религията, трети от политиката, но в крайна сметка всичко опира до това - колко точно искаш да играеш? Колко точно си готов да се отдадеш на фантазията за целите на своята собствена игра? Колко си готов сам да си повярваш, за да стане вярата реалност... Това са все неща от "малкия" аспект на човешката игра. А големия аспект е Бог, във всеки един от нас - онзи който троши старите скрижали и казва - "Това е новия закон, защото такава беше волята ми!".

Паралелите на вярата с детската игра са неоспорими - краткотраен стимул при победа и остра невротична реакция при загуба. Но докато едно дете плаче за счупена играчка 2 минути, а после тича щастливо все едно нищо не се е случило, то играта на "възрастните" е пропита с много повече... сериозност. И точно от позицията на тая сериозност ти ми поставяш въпроса за инстинкта за самосъхранение, но както се вижда от горните доводи, всяка сериозност в такава позиция, оправдана само със средствата на смисъл извън самите хора(тоест с аргументи от физическия свят) е обречена на провал. Точно поради същата причина и науката се провали и сега физиката е една задънена улица. Всичко до което учените стигнаха е заключението че частицата на светлината(фотона), може да премине по два различни пътя, в зависимост от това дали и как е наблюдавана. Айде бе, значи обективния свят функционира различно според това кой го наблюдава, кой би се сетил....?

И така, аз съм принуден да играя тази игра наречена "да си човек", но никога не я взимам на сериозно, защото тя не ме изразява на най-основно ниво. Инстинкта за самосъхранение има своята обосновка, тоест има своя смисъл, само в играта на живота. Всъщност по правилно е, инстинкта за самосъхранение има своя смисъл само в играта НА ЖИВИЯ, защото смъртта и хаоса са също част от играта на живота. Но както казах, ние играем на няколко нива едновременно. При нас, нашата собствена игра е качествено различна - тя надгражда игрите на живота и космоса - и затова смисълът на живота и физическото оцеляване (по мое мнение) е само част от смисъла на човешкия живот, но не го изразява или утвърждава напълно. Нали тъкмо затова вече десетки хиляди години хората се убиват и умират "в името" на нещо повече от техния живот, а не просто ей така....

ПП: Докторе, има 2 варианта - ти или наистина си някакъв с поне 10 класи над нас (обикновените хора) и затова не можем да те разберем, или си пълен глупак. Едно от двете е, друго обяснение нямам.

Има и 3-ти вариант, целенасочено ни говориш някакви глупости и въдички, а ние се пънем да те разберем, докато ти всъщност се ебаваш с нас. Просто една ежедневна сатанинска гавричка, на един потресаващ сатанист.

Има и 4-ти вариант : Комбинация от трите.
https://www.youtube.com/watch?v=urcqQC02YbY