Православие

[Alucard666]

Не е така докторе, тука бъркаш, няма моя победа, да, има моя загуба, но няма реакция стигаща до невротична, но няма да обяснявам защо.

Поне един път ще разбереш ли, че когато говоря за вяра, нямам предвид конкретно религиозната такава, още по-малко пък твоето конкретно изображение на тая вяра?

Под невротична реакция влагам най-общия смисъл на думата - реакция съпътствана с вътрешен конфликт, чийто произход не може да бъде осъзнат от индивида. Ето примерно, едно дете винаги ще оправдава своята реакция със счупената играчка, въпреки че нито играчката, нито нейното счуване са определящи за тая реакция, а съществено е как връзката между играчката и нейното притежание (тоест фиксирането на егото върху обект) са нарушени, от което идва и негативната реакция. Що се отнася до религиозната вяра, там нещата са малко по-объркани, защото фиксацията не е върху обект, а върху субект, така че съвсем закономерно тук не се набляга на характеристиките на обекта, а върху връзката и отношението на тоя субект с Егото, което се фиксира върху него. С други думи, за религиозно вярващия, неговото отношение с Бог е много определящо за характера на вярата му, отколкото това каква форма Бог ще приеме. Но все пак формата на Бог в индивидуален аспект, не е случайна - тя е винаги съответствена на нуждите на Егото в неговата фиксация с Бог. Сега да съпоставим това с аналогията за детето и играчката. Понеже Бог е неизменен, вечен и неунищожим, и понеже той нито може да бъде спечелен или загубен, то следва невротичен характер да се търси другаде - в отношението на човека с Бог. Все пак играчката няма отношение към детето, но Бог има отношение към човека. И в двата случая става дума за отношение на притежание. Засега разгледахме две отношения човек-обект и човек-Бог. Ще добавя и още едно отношение човек-човек. Сега да видим трите заедно : При човек-обект, отношението е от човека по посока на обекта - човешкия елемент е доминиращ - "Аз харесвам, аз искам". Но в (не)съзнанието и рационализациите всичко това е се явява с противоположен знак, там се въприема само обекта - "Тази кола е супер"," Тази рокля стои много добре" . При отношение на човек-човек, всичко се свежда до една от двете страни и всяка една от двете страни може да бъде доминираща или подчинена. Впрочем затова човешките взаимоотношения се свеждат до законите на привличане и отблъскване, положително с отрицателно и т.н., защото само така може да се извърши някакъв трансфер на необходими и за двете страни елементи. Невротичната реакция в тия случаи е позната на всички - единия обвинява другия през своята перспектива и никой не вижда позицията на другия. И последно, отношението човек-Бог, където Бог е доминиращия, началния, водещ аспект, а човека в случая е крайната точка на това отношение. Естествено в несъзнанието и рационализацията, Бог е оправдание и крайна цел на всички религиозни практики . Що се отнася до невротичния аспект - Молитвата, жертвоприношенията, изповядването на грехове, покръстването - това са все практики, които представляват едно символично изглаждане на несъответствия и конфликти между нисшите и висшите аспекти на АЗ-а. Всъщност трите отношения които дадох, са само различни форми на едно и също отношение между висшите и нисшите форми на Егото.
Та, в този смисъл религията е един опит на ума сам да се излекува, и точно това е една от дефинициите, които Фроид дава за неврозите. Ако погледнеш симптомите на класическите случаи на невроза - нервни тикове, гризане на нокти, странни лицеви изражения , ще видиш че тяхната основна функция е да намалят стреса, да изтласкат стресовите елементи от съзнанието, като ги разсеят и запълнят с нещо друго. Паралела с религията е ясно видим - търсенето на опрощение за греховете, засилване на вярата в стресови ситуации и др.

[defender]

Разбирам те за какво говориш, но не е така, но няма да обяснявам защо! Не ми е важно дали ми вярваш.

ПП: При християнски секти и други религии може и да е така, а и то си е до човека, разбрал, неразбрал и т.н.

Сега разбрах за колко елементарен ме мислиш, баси. Лошо ми е.