Отговор в тема
Ами кой не е? Когато разбереш, че досегашния ти живот е на път да изчезне? Тялото ти произвежда адреналин..Първоначално написано от Alucard666
Знам, това което исках да кажа е че стойността и сладостта на живота се разкрива само на фона на смъртта и всеки живот без край е безсмислен. Търсенето на някакъв външен стимул и мотивация за твоя собствен живот, е вече белег за деградация на волята . Това си е твоя живот и само от теб зависи какъв смисъл ще му придадеш, така както само от мен зависи какъв ще е смисъла на моя живот. Но с това естествено всеки трябва да поеме отговорността - защото всеки сам е избрал дали живота му ще има този или онзи смисъл, без значение с какво оправдава живота си. А за тия, дето чакат някой отгоре да им снесе отговорите наготово, това не е нищо повече от бягане от отговорност. За "децата" и малките хора винаги е по-лесно да се осланят на неоспорим авторитет, защото той, като символ на висша сигурност, сублимира собствената им несигурност. Така те носят само половин отговорност - за себе си пред авторитета, но не и за себе си пред себе си. С авторитета имаш възможност да се пазариш и въртиш нещата както ти е удобно(особено ако авторитета е въображаем) - но когато си сам на себе си единствен авторитет, тогава носиш пълна отговорност - не само за грешките, но и за всяка цел, мисъл, мотив, вяра и действие, за добро или лошо.
ПП: Или както Чарли Менсън беше казал: No sense makes sense
Последно редактирано от Alucard666 : 01-14-2017 на 19:48
Аз може да према всякакъв смисъл, но аз може и да греша.
Възможно е да съществува универсален смисъл, за които ще се научи след ''смъртта''.
Дори и да има универсален смисъл, какво значение има след като сам можеш да придаваш смисъл на нещата(и така или иначе го правиш)? И не, не можеш да сгрешиш. Няма грешно решение за това как да живееш - има просто лоши решения(лоши в определен контекст, не лоши изобщо). Самия акт на волята е достатъчно основание. Щом го има, това е доказателство за воля. Щом има воля, това е доказателство че трябва да го има (в противен случай не би го имало). Иначе казано, всичко което го има, е достатъчно основателно по силата на собственото си съществуване, по силата на собствената си воля. Нали в крайна сметка, ако има универсален смисъл, той трябва да е проявен на всички нива на универсума, във всичко и всички? Аз от това което виждам, във вселената нищо няма стремежа или заложбата да бъде част от някакъв грандиозен план. Не, по-скоро грандиозния план е съвкупност от всеки индивидуален план, път, процес. Та нали ако всичко беше според някакъв грандиозен план, то всичко щеше да е в пълна хармония и нищо нямаше да става за сметка на друго. Но ето че във вселената освен ред, има и ентропия - хаос. С това наум, вселената не е нищо друго освен борба на пътища, планове, процеси или най-общо борба за власт. Та, ако универсалния план преминава през всеки индивидуален, защо да е по-различно за хората? Защо твоя смисъл трябва непременно да преминава през някакъв общовалиден за всички хора смисъл? Това че е общовалиден, значи ли че е по-истински от смисъла и ролята, които един шизофреник влага в своето съществуване? И ако е така, това не значи ли че тоя общ смисъл не е твои, а е на тия дето са те обучили, възпитали и индоктринирали....
Всичко опира до един прост атавизъм - тия които търсят универсален смисъл е защото нямат индивидуален такъв, подкрепени от фалшивото убеждение, че ако има един смисъл, един план за живота на всички хора, това някакси прави тоя план обективен и валиден. Глупости. Всеки план и смисъл е еднакво (не)валиден. Единствено твоята воля и потребност от смисъл прави нещата смислени и дефакто това е единственото необходимо условие за да бъде нещо смислено. Всичко отвъд това са фантазии и празни фрази. Богове, карма, извънемни цивилизации големия взрив, ала бала. Няма големи отговори, има само големи потребности.
ПП: С това не отричам че са възможни всички тия неща. Казвам просто че дълбаенето в тия неща трябва да става с ментална яснота и постигане на състояние на безпристрастност, а не с някви ваши си филми.
Последно редактирано от Alucard666 : 01-14-2017 на 22:04
А дали универсалния смисъл може да минава през призмата на всеки индивидуален смисъл, защото всичко във вселената е свързано, произлиза от една материя (енергия) и има общ корен? Бог е както в нас, така и извън нас. Бог има различни имена, но той е всичко, което съществуа. Всички хора на планетата са свързани с тази сила.
Всеки си предава индивидуален смисъл, но същото може да бъде само един период на развитие.
Защото не можеш да сравниш смисъла на един психично болен убиец, който изнасилва жени у подпалва животинки, със смисъла на един велик философ или владетел. В първия случай, развитието на престъпника е напълно деградиращо и води до разруха и унищожение, а във втория случай личностите успяват да се докоснат до космополитното, да управляват маси от милиони хора, отговорни са за бъдещите насоки на развитие в цивилизациоен план.
Та, ако сложиш убиеца на мястото на Путин, той с радост ще натисне ядрения бутон, за да унищожи цялата планета и да получи оргазъм.
Извънземни цивилизации със сигурност няма да искат да общуват или взаимодействат с подобни същества, най-малкото, защото нашия водещ ''смисъл'' е деградация. И, ако този развит разум е стигнал до по-високи нива на съзнанието, то той ще е разбрал някои вселенски закони, които са нужни за оцеляването и развитието.
А както знаеш повечето хора не просто имат заложен смисъл на развитие, те са като коне с капаци. Тоест, ние не виждаме в пълни размери, дори сме ограничени да възприемаме света чисто физически, чрез 5 сетива.
И тези, които имат повече от общоприетото се наричат екстрасенси като баба Ванга, която е посеащана от Елцин и китайски полтици, а се твърди, че и от Хитлер. Има и други подобни хора, които най-вече деца, които се надявам някой ден да срещна. Защо са пазени тайни? Ами най-вероятно, защото са от правителствено важни въпроси.
Но, да отметнах се. Нашия смисъл, който предаваме на нещата в голяма степен е ограничен. Дори набит. Той може да напълно противоположен или дори миниатурен, спрямо смисъла, който предават по-велики умове.
Пак повтарям, повечето хора, включително и аз, сме затворени в собствените си виждания или копираме чужди, но не разбираме и една капка от огромната информация в света.
Следва, че който притежава и разбира повече информация, определено може да има власт над остналите. Но тази власт не би трябвало да е подобна на власт имащите марионетки на сцената, които водят деградираща политика или са слуги. Не, тази власт би следвало да е свързана вече еднин хармонизиран разум, който е успял да просъществува.
Ако греша, то значи, света е извратен. ххахах
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 01-15-2017 на 08:42
Ти си бил на крачка от смъртта? За някакви екстремни спортове ли говориш или за нещо друго?
И какво се случи, не те ли е било страх, на това ли казваш "най-жив"?
С един приятел бръмча почти всеки ден и той кара като ненормален. Вече спрях да броя колко пъти щяхме да се утрепем. Естествено че ме е страх, в това е тръпката хахаха. Страха е най-големия ти приятел. Ако не е, значи е най-големия ти враг.
Не мога да повярвам, че човек като тебе, с такава "ментална яснота" и "постигане на състояние на безпристрастност" има нужда да се вкарва в такива "филми".
Нямам нужда. Просто ситуацията ме принуди да не се панирам. И защо да е трудно да повярваш? Нима за ментална яснота не се изисква безстрашие пред лицето на определени мисли, идеи и техните следствия върху човека, който ги мисли? Как иначе човек би бил бепристрастен, ако не може да се дистанцира от съдържанието на мисловния процес, по такъв начин че да може условно да приеме дори и най-ужасната мисъл за истина?
Всъщност това с бързото каране е много добра аналогия за мисленето изобщо. Как мислиш, кой е по-добър в шофирането? Този който го е страх от високите скорости, или този който е овладял страха си и го пренася в изостряне на сетивата и бързи рефлекси?
Някой би казал, че тоя който не се страхува, има по-голям шанс да се блъсне. Същото е и с мисленето. Не случайно хората с висока интелигентност по-често страдат от шизофрения и налудности. Параноята е разум на високи обороти, мислене излязло извън контрол.
Ващо е безразсъдство.
Живота ти трябва да е доста скучен и жалък.
То пък е голяма гордост да застрашиш живота на невинни заради едното чувство. Да имаше поне някаква цел.
Аз само се возя ве. Въпреки че няколко пъти щях да се блъсна докато аз карам, но това е щот съм негоден шофьор, не щото карам безразсъдно.
Както казах, наложи ми се да свикна, не че съм голям фен на високите скорости. Мисля че има далеч по-забавни начини да си рискуваш живота. Въпрос на вкус, предполагам.
Последно редактирано от Alucard666 : 01-15-2017 на 20:56
"Мнозина не признават възкресението, а говорят за прогрес. Но всички тези прогреси, били те научни, или философски, или в изкуството, или културни, не са нищо друго, освен концентрични кръгове, вписани в кръга на смъртта. Прогрес, който изневерява и пуска човека в смъртта, не е прогрес, а фалшификат на прогреса. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес."
ПП: Докторче, кога ще признаеш философията си за регрес или както казва нпп, регрес666?
Последно редактирано от defender : 01-15-2017 на 23:59
"В Западна Европа християнството постепенно се е превърнало в хуманизъм. Дълго и упорито Богочовекът бил смаляван, преиначаван, ограничаван и най-накрая превърнат в човек в непогрешимия човек в Рим, и в също така непогрешимия човек в Лондон и Берлин. Така е възникнал папизмът, който си присвоява всичко Христово; и протестантизмът, който не търси нищо Христово. И папизмът, и протестантизмът поставят на мястото на Богочовека човека като най-висша ценност и най-висш критерий. В догмата за непогрешимостта на папата един човек, Богочовекът завинаги е заменен с преходния "непогрешим" човек.
С това отстъпление от Богочовека, папизмът е надминал Лутер, създателя на протестантизма. Всъщност, първият, радикален протест в името на хуманизма срещу Богочовека Христа, трябва да търсим в папизма, а не в лутеранството. Папизмът е наистниа първият и най-стар протестантизъм.
Не бива да се лъжем, папизмът е и най-радикалният протестантизъм, защото е пренесъл основата на християнството от вечния Богочовек върху преходния човек. И е издигнал това в главен догмат, а това означава в главна истина, в главна ценност, в главно мерило за всичко.
Протестантите само са приели този догмат в неговата същност и са го развили в ужасяващи размери и детайли. Всъщност, протестантизмът не е нищо друго освен радикално осъществен папизъм. Защото в протестантизма основният принцип на папизма е приложен в живота на всеки човек поотделно. По примера на непогрешимия папа в Рим, всеки протестант е нов непогрешим човек, понеже претендира за лична непогрешимост по въпросите на вярата. Може да се каже: протестантизмът е вулгаризиран папизъм, но лишен от мистика, авторитет и власт.
Свеждането на християнството и всички негови богочовешки истини до човека превръща западното християнство в хуманизъм. Защото западното християнство в същността си е най-решителният хуманизъм, понеже е обявило човека за непогрешим, а богочовешката религия е превърнало в хуманистична.
Ала тази нелогичност се е въплътила в живота на западното християнство - Църквата е превърната в държава, папата е станал владетел, владиците са прогласени за князе, свещениците са станали водачи на клерикални партии, вярващите са прогласени за папски поданици, Евангелието е заменено с ватикански сборници от канонично право, евангелска етика и методиката на любовта са заменени с казуистика, йезуистика и "света" инквизиция."
Последно редактирано от defender : 01-16-2017 на 01:19
*След 20 години биене на чикий в 3-стайна панелка, и многобройни междузвездни екскурзии до кварталският магазин за да си набави още тоалетна хартия, Алф стигна до заключението че други интелигентни форми на живот - като него - няма във вселената.*
За мен живота и смъртта си имат перфектен смисъл. Ти си този, който не намира логика в смъртта, затова има нужда от безсмъртни залъгалки, така както са имали нужда и най-примитивните култури. И после ми говори за регрес.
Истината е че няма прогрес или регрес, има само промяна. Копаеш дупка в земята, вдигаш град в пустинята и водиш война и го наричаш прогрес? Не....Регреса намеква начало, прогреса - край. А света се върти в същ кръг вече от толкова много време и тия като теб, дето пълнят площадите на Мека и Ватикана, са най-цветущ пример за това. Кога ще си признаеш че просто те е страх?
^логиката на смъртта и логиката на живота, не могат да имат допирна точка и в тази допирна точка ти да се чувстваш нормален човек.
ПП: "За мен живота и смъртта си имат перфектен смисъл."
Лъжеш куче, или си просто един изперкал сатанист.
Последно редактирано от defender : 01-16-2017 на 14:37
Абсолютно имат допирни точки понеже тъкмо в пълното им противоречие толкова се вижда приликата им. Те са взаимнообусловени. Я да те питам. Защо мислиш хората празнуват рожденните си дни и като цяло зачеването и раждането са "щастливи събития"? А защо смъртта е свързана с траур? А как щеше да се родиш, ако преди това не те е имало изобщо? И изобщо живота ти и това как ще го изживееш, щяха ли да имат някакво значение, ако не умреш евентуално? Просто няма как да говориш за едното без намекнеш и другото. Живота ако беше безкраен, нямаше да е живот. Щеше да е нещо, в което нито си раждан, нито си умрял. Тоест небитие. И не е ли това тъкмо смъртта?
Смъртта е само начало на нещо ново.
Нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура:
"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно. И наистина, абсолютните ценности са отхвърлени, а са се възцарили относителните. В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм. Да, хуманизмът не е могъл да не се развие в нихилизъм. Нима може човек да не стане нихилист, когато не признава никаква абсолютна ценност? Ако следвате логиката докрая и вие ще трябва да дойдете до заключението, че релативизмът е баща на анархизма. Щом всчки същества са относителни, щом всички ценности са относителни, какво право има която и да е от тях да се наложи като най-голяма и върховна? Въз основа на какво твоята истина, приятелю, измества моята, когато и едната, и другата са относителни? Щом в човешките светове няма нищо абсолютно, тогава не съществува нито йерархия на съществата, нито йерархия на ценностите; съществува само анархия.
И наистина, реалност над реалностите е, че нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура. Хуманизмът неизбежно се изменя в атеизъм, преминава през анархизмът и завършва с нихилизъм. Ако някой днес е атеист, знай, че ако е последователен, утре ще бъде анархист, а вдругиден нихилист. А ако някой е нихилист, знай, че е стигнал до там от хуманизма през атеизма."
Последно редактирано от defender : 01-16-2017 на 19:38
"САМО ХОРАТА, КОИТО НИЩО НЕ ЗНАЯТ, НИЩО НЕ УМЕЯТ И НИЩО НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШАТ В ЖИВОТА СИ, САМО ТЕ ПРИСЪСТВАТ ТУК, ВЪВ ФЕЙСБУКА, ЗА ДА ГИ ВЪЗПРИЕМАМЕ НАСЕРИОЗНО."
ПП: Ето, това написа един приятел във фейса, мислите ли, че е така?
Откъде ги ровиш тия бисери...
Докторе, да осмислиш живота си чрез смъртта, означава, че цял живот си живял като мъртъв самоубиец. Не знам как е възможно да превърнеш смъртта във висша ценност на живота си. Ти затова си станал сатанист, сатанист е жив човек, чиято висша ценност е смъртта и такова е и поведението му и към себе си и към другите.
Последно редактирано от defender : 01-16-2017 на 20:30
Защо да е бисер, нали е обяснено, защо така мисли автора?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
