- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Нямам нужда. Просто ситуацията ме принуди да не се панирам. И защо да е трудно да повярваш? Нима за ментална яснота не се изисква безстрашие пред лицето на определени мисли, идеи и техните следствия върху човека, който ги мисли? Как иначе човек би бил бепристрастен, ако не може да се дистанцира от съдържанието на мисловния процес, по такъв начин че да може условно да приеме дори и най-ужасната мисъл за истина?
Всъщност това с бързото каране е много добра аналогия за мисленето изобщо. Как мислиш, кой е по-добър в шофирането? Този който го е страх от високите скорости, или този който е овладял страха си и го пренася в изостряне на сетивата и бързи рефлекси?
Някой би казал, че тоя който не се страхува, има по-голям шанс да се блъсне. Същото е и с мисленето. Не случайно хората с висока интелигентност по-често страдат от шизофрения и налудности. Параноята е разум на високи обороти, мислене излязло извън контрол.