
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Абсолютно имат допирни точки понеже тъкмо в пълното им противоречие толкова се вижда приликата им. Те са взаимнообусловени. Я да те питам. Защо мислиш хората празнуват рожденните си дни и като цяло зачеването и раждането са "щастливи събития"? А защо смъртта е свързана с траур? А как щеше да се родиш, ако преди това не те е имало изобщо? И изобщо живота ти и това как ще го изживееш, щяха ли да имат някакво значение, ако не умреш евентуално? Просто няма как да говориш за едното без намекнеш и другото. Живота ако беше безкраен, нямаше да е живот. Щеше да е нещо, в което нито си раждан, нито си умрял. Тоест небитие. И не е ли това тъкмо смъртта?
Докторе, да осмислиш живота си чрез смъртта, означава, че цял живот си живял като мъртъв самоубиец. Не знам как е възможно да превърнеш смъртта във висша ценност на живота си. Ти затова си станал сатанист, сатанист е жив човек, чиято висша ценност е смъртта и такова е и поведението му и към себе си и към другите.
Последно редактирано от defender : 01-16-2017 на 21:30