Православие

[DoctorSatan-666]

В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм.

Откъде ги ровиш тия бисери...

[defender]

Откъде ги ровиш тия бисери...

Защо да е бисер, нали е обяснено, защо така мисли автора?

[DoctorSatan-666]

Защо да е бисер, нали е обяснено, защо така мисли автора?

Автора е "напипал" нещо, но не си е направил труда да си изясни понятията, явленията и каква точно е връзката между тях.
Ще направя един кратък разбор.

Нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура:
"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно. И наистина, абсолютните ценности са отхвърлени, а са се възцарили относителните. В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм. Да, хуманизмът не е могъл да не се развие в нихилизъм. Нима може човек да не стане нихилист, когато не признава никаква абсолютна ценност? Ако следвате логиката докрая и вие ще трябва да дойдете до заключението, че релативизмът е баща на анархизма. Щом всчки същества са относителни, щом всички ценности са относителни, какво право има която и да е от тях да се наложи като най-голяма и върховна? Въз основа на какво твоята истина, приятелю, измества моята, когато и едната, и другата са относителни? Щом в човешките светове няма нищо абсолютно, тогава не съществува нито йерархия на съществата, нито йерархия на ценностите; съществува само анархия.
И наистина, реалност над реалностите е, че нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура. Хуманизмът неизбежно се изменя в атеизъм, преминава през анархизмът и завършва с нихилизъм. Ако някой днес е атеист, знай, че ако е последователен, утре ще бъде анархист, а вдругиден нихилист. А ако някой е нихилист, знай, че е стигнал до там от хуманизма през атеизма."

"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно."
Класическа грешка - щом не е А, значи е Б. Тук се изисква комплексно знание за да се схване историческия и психологическия аспект. Вярно е че хуманизма, нихилизма и анархизма имат корен в релативизма и атеизма, тоест че ценностите са са относителни, не дадени от Бог. Но докато хуманизма пръв сваля абсолютистките дрехи на християнския морал, то нихилизма сваля тези на хуманистичния морал. С други думи, хуманистичния морал също е абсолютистки и императивен по своя характер, както е всеки морал, само че за абсолют на морала се приема човешкия живот изобщо, а не бог. Историческия елемент тука заблуждава автора, че щом от релативизма и хуманизма се развиват други направления, то значи те са едно и също, което е малоумно. По тая логика и християнството е хуманизъм и нихилизъм и анархизъм, понеже откъде произтича хуманизма? Нима хуманизма не е продукт на западното християнство?
Виж какъв е модела на западното християнство - Бог създава човека, но не като марионетка, а като същество със свободна воля. И като такова същество, човек сам гради своето битие и носи отговорност за събитията както около себе. Да обаче, някъде през 17-18 век с научния напредък, западноевропеецът изведнъж се оказва че вече няма нужда от Бог за да си обясни света. Сега виждаш ли откъде произтиза индивидуализма, релативизма, хуманизма и всички следващи след тях течения? Това е същия модел на християнството, но без Бог. Така вече човека от богоподобен, от същество съобразяващо се с някаква висша морална инстанция, той се оказва вече една празна обвивка. Хуманизма е просто следствие от краха на западното християнство, така както ранното християнство се възползва от краха на платонизма и свързаните с него учения. Един вид то е негово продължение. Продължение е защото, макар да дава различен отговор, въпроса е все един и същ - Какво е благо? И както виждаш, тоя въпрос остава отворен и до днес, и хуманизма, нихилизма и анархизма и други философско-политически течения са историческия отговор на тоя въпрос - тоест отговор според духа на времето. Затова автора е сбъркал тука или по-точно, не е разкрил цялата истина, щото има интерес да не го прави. Защото всичката днешна дебилизация, повърхностен егоизъм, консуматорство и ограниченост е заложена като бомба със закаснител още преди стотици години в положенията представени от християнството.
Сега, лесно е да се види откъде тръгва хуманизма - неговия модел е почти идентичен с тоя на западното християнство - отново човека стои в центъра, отново човека има някаква историческа задача, отново му е представен въпросът за спасението му, както своето собствено, така и на другите. Единствената разлика е че тух самия живот е най-висша морална инстанция... но не точно твоя живот, индивидуално, или всеки за себе си, а живота на всички хора. Всеки един от тях е еднакво ценнен. Това е основното в хуманизма. Сега, нихилизма пък от своя страна, е продължение на хуманизма, защото макар да го отрича напълно, той все пак признава че няма никаква изначална ценност на нещо извън човешкия живот и възприятия и всичко е релативно. И от тази постановка, се явява същинския нихилизъм - липсата на ценност, липсата на крайна дестинация, когато такава е крайно необходима, защото е създадена като необходимост от християнската концепция и дори още Платон(стремежа към висшето благо).Нихилизма е всъщност историческия отговор на несъстоятелността на хуманизма, така както преди това хуманизма е отговор на несъстоятелността на Бог. Но нихилизма също е несъстоятелен, той изяснява някой неща, но в своята същност той е само отговор, реактивност към проблем, а не проактивност към решаването му. Всъщност дори Ницше казва че нихилизма е само етап и трябва да бъде преодолян. От тия неговите идеи, както и ог други автори, се обособяват няколко идеалистически концепции, които по-късно прерастват в различните анархистични движения. От същия казус тръгва и националсоциализма, който е практическо приложение на идеята за свръхчовека. Във всички тия движения, индивида има основна и единствена роля във формирането на морал - разликата е само в конкретната проекция на тоя индивид, разликата е в ролята на индивида в обществото и света, а оттам се появяват и различните практически, политически доктрини. И не е случайно че предложенията и постановките на анархистите са точно обратно противоположни на националсоциалистическите . Двете течения са почти идентични по генезис и произход, основните постановки са идентични, което налага различие само в крайните изходни точки, а том то се явява като пълно противоречие. И затова нацисти и анархо-комунисти се мразят в червата, въпреки че си приличат толкова. Не е ли затова християните от една деноминация изпитват много повече дискомфорт от друга християнска деноминация, отколкото от да речем будизъм или атеизъм?
Та като цяло е малоумно хуманизма да се приравнява с нихилизъм и анархизъм, само защото имат някаква приемственост. Те имат и християнска приемственост, много повече дори от каквато и да е друга.
Релативизъм е имало много преди християнството, а абсолютизъм още още преди това. До това опира психологическия елемент - абсолютистки концепции ще има докато има хора с потребност от абсолютни ценности. Релативистки концепции ще има докато има хора осъзнаващи относителността на ценностите. Иначе ако гледаме света и хората като продукт на епохи и движения, илиза че пещерния човек е бил анархист, християнин, нацист и каквото друго се сетиш, само защото от него по-късно е произлязло всичко останало.