Православие

[Alucard666]

Твоята философия да не е твоя, много голяма част от нея е взаимствана от известни философи и психолози,

Ахъм, а твоята е едно към едно взаимствана от текст писан на овчи кожи. Какъв точно ти е аргумента?

а твоето мислене се състои в разместване и смесвани на готови техни думички в нови изречения и амалгами.

Не само моето мислене, а което и да е мислене се състои в това. Досега в историята не е имало мислител, който да не е бил повлиян от други преди него. Най-малкото защото мислещия човек постоянно събира информация и обяснителни модели и от други места, а не разчита само на своите собствени търсения. Отделно има и друг момент, че хора изследващи вътрешния си свят, рано или късно достигат до подобни положения, в зависимост от своето ниво на вътрешно израстване и психологически особенности. Може да са с различни думи, но смисъла зад тях е подобен. И от тая подобност и дълбочина на вникване веднага си проличава нивото на осъзнавание, каквото и да е то. А различността се явява само заради това, че пътят навътре към себе си преминава в преосмисляне и дезинтеграция на общите положения и схващания в обществото, от които всеки тръгва. Тоест зависи кой от къде е тръгнал.
Философите правят същото, само че с положенията и достиженията налични в богаството от литература и философска мисъл, всеки си съставя собствен модел на вселената. Аз не претендирам че моят модел няма застъпвания с други модели, но да кажеш че е почти изцяло чужд, при положение че едва ли си си направил труда да прочетеш авторите, от които уж съм прекопирал, е малко лекомислено от твоя страна. Още повече, в очите на някой друг, ако ти си достигнал сам до едно положение, без да го четеш от друго място, това има ли значение ако това положение е вече отдавна открито, особенно от някой по-известен? Естествено че не - в очите на другия ти винаги ще си прекопирал. Така че има ли смисъл изобщо да се опитвам да докажа противното?

Напиши ти твоя мисъл.

Сложно ми е да изразя мисълта си в сентенция, понеже има един момент, в който мисълта ми става твърде бърза и всеобхватна и не може да се опише последователно във всичките й логически етапи. В смисъл че не мога да запомня всичките етапи. Още по зле става когато пък се опитвам да ги запиша.

Представи си го като тичане вместо ходене. Ако ходиш, имаш възможността да избягваш дупките и неравностите. Ако тичаш, просто ги прескачаш, без да им обръщаш толкова много внимание. В мисленето е подобно, но понеже съзнанието няма крайна цел, а винаги е само тук и сега, едно всеобхватно мислене, тоест едно "тичане" в мисълта, винаги разчита на един сорт интуиция и умение. Винаги е по трудно да си проследиш стъпките обратно, когато си тичал, отколкото ако си ходил през цялото време.
Ето това е пример за моя мисъл, ходом. В тоя форум винаги само ходя, бавно и внимателно се промъквам. Тичането оставям за себе си. Като гледам обаче, за теб и ходенето ми е твърде бързо. Как няма да е, след като тъпчеш само на едно място откакто си в тоя форум.