Исках да кажа, че все пак екзистенциалната криза акумулира в човека енергия, коята го води до процес на търсене, което все пак си е един вид градация, докато съществуването, като идиот си е 100% процес на интелектуално гниене, дори и радостите на идиота са деградация (например, когато идиот се радва на чалга, тази радост е деградация, или когато атеист се радва на атеизма си).