Православие

[DoctorSatan666]

Ницше:
„Пандора донесе делвата със злините и я отвори. Това бе подарък, направен от боговете на хората един красив съблазнителен наглед подарък, наречен още „делвата на щастието“. Но ето че всички злини – живи, крилати същества, изхвърчаха навън и оттогава бродят околовръст и пакостят на хората и денем, и нощем. Едно едничко зло не бе изпълзяло още от делвата: тогава по заповед на Зевс Пандора хлопна капака и то остана вътре. Така човек завинаги задържа делвата на щастието у дома си, въобразявайки си, че кой знае какво съкровище се крие в нея; тя е на негово разположение, той може да посегне към нея, стига да поиска; но той не знае, че делвата, която Пандора донесе, бе делвата на злините и затова смята, че злото, останало вътре в нея, е най-голямо земно благо – това именно е надеждата, – Желанието на Зевс беше да не се отказва човек от живота, колкото и да го измъчват другите злини, а все отново да се оставя да бъде измъчван. Ето защо той дава на хората надеждата: всъщност тя е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците.“

ПП: Направо се чудя на феновете на Ницше (най-често атеисти), защо са още между живите, та да се оставят да бъдат измъчвани и да си удължават сатанинските и атеистки мъки?

Ницше поне наистина е вярвал в думите си и се е отървал.

Нищо не си разбрал от цитата, както винаги. Според Ницше истински жив е само онзи който не го е страх от смъртта, а който напротив, на драго сърце я приема - или казано иначе, онзи който не съжалява и не се надява на нищо. Съжалението е проява на ресентимент, както го нарича Ницше. То е презрение и омраза към живота, защото отрича една реалност за сметка на друга, а с това отрича волята за власт и битието като цяло. Ницшевия свръхчовек е този, който ако трябва да живее настоящия си живот отново и отново безброй пъти, всеки път би постъпил еднакво - тоест без никакво съжаление. И ако съжалението и желанието за промяна на минали събития е ресентимент към миналото, то надеждата е същото, но само че в посока към бъдещето. Това е основната му критика - надеждата е за малкия човек, който не е истински господар на себе си, но вместо това надеждата и съжаленията са инструменти на неговата слабост, сблъсквайки се със събития и обстоятелства над които той няма контрол. С други думи, ресентимента, или презението към живота, чрез надежда или съжаления, е метод за справяне на малкия човек, който живее като жертва на живота, а не като част от самия живот и в съотвествие с волята за власт. Ако съжаленията и разкаянията са отрицание на минали реалности, то надеждата е отрицание на бъдещи такива.

ПП: Да твърдиш че философията на Ницше е стремеж към смърт или бягство от някакво мъчение показва само колко разсъждаваш по модела на малкия човек, тоест с омраза към битието. Ако човек не се разкайва за нещата които е направил или които са му се случили, и в същото време не се надява на нищо, то въпроса ти към такъв човек защо не е направил дадено нещо(като че ли трябва да съжалява че не го е направил или да се надява, че ще го направи), е безпочвен.

[defender]

Нищо не си разбрал от цитата, както винаги. Според Ницше истински жив е само онзи който не го е страх от смъртта, а който напротив, на драго сърце я приема - или казано иначе, онзи който не съжалява и не се надява на нищо. Съжалението е проява на ресентимент, както го нарича Ницше. То е презрение и омраза към живота, защото отрича една реалност за сметка на друга, а с това отрича волята за власт и битието като цяло. Ницшевия свръхчовек е този, който ако трябва да живее настоящия си живот отново и отново безброй пъти, всеки път би постъпил еднакво - тоест без никакво съжаление. И ако съжалението и желанието за промяна на минали събития е ресентимент към миналото, то надеждата е същото, но само че в посока към бъдещето. Това е основната му критика - надеждата е за малкия човек, който не е истински господар на себе си, но вместо това надеждата и съжаленията са инструменти на неговата слабост, сблъсквайки се със събития и обстоятелства над които той няма контрол. С други думи, ресентимента, или презението към живота, чрез надежда или съжаления, е метод за справяне на малкия човек, който живее като жертва на живота, а не като част от самия живот и в съотвествие с волята за власт. Ако съжаленията и разкаянията са отрицание на минали реалности, то надеждата е отрицание на бъдещи такива.

Но човека, наистина е слаб и няма власт над много неща в природата - например не може да накара слънцето да спре да свети, не може да накара планината да се премести, не може да накара Земята да спре да се върти или да стане безсмъртен и много други. Изобщо какво прави човека ако в него се породи желание да спре въртенето на Земята или да не умре, а в същото време му е невъзможно да го постигне - тогава породеното желание няма ли да се превърне от само себе си в съжаление или в бъдеща надежда.

Не знам как Ницше си ги представя тези работи, но реалността е че е човека не е бог, а свръхчовека е непостижима за човечеството измишльотина, а вярата в нея не се различна много от религия.

Ето, една реклама ми създава желание да си купя Тесла, но аз нямам пари да го постигна, какво да правя, като самото породено желание се превръща от само себе си в съжаление или надежда.

Ето че рекламите са насилие над личността, защото пораждат желание и това пораждане не е контролируемо за човека, поради вроденото му либидо (но това е друга тема) и той трябва да намери начин как да го реализира.

Изобщо за да не се пораждат желания в мен, аз трябва да изтръгна от себе си сетивата си, за да нямам досег със света, но пък тогава ще умра.