"Живял някога селянин, който вярвал, че ако той управлява времето, то ще бъде много по-добре. "Зърното ще узрява по-бързо, - мислел той, - и в класовете ще има повече зърна".
Бог видял неговите мисли и му казал:
-Щом ти смяташ, че знаеш по-добре, кога какво време е необходимо, управлявай го сам това лято.
Селянинът се зарадвал много. Той веднага пожелал слънчево време. Когато земята засъхнала, той пожелал щото през нощта да вали дъжд. Зърното расло, както никога. Всички не могли да се нарадват, а селянинът размислял: "Отлично, през тази година всичко е добре - и времето, и реколтата. Такива класове никога в живота си не съм виждал".
Есента, когато полето пожълтяло, селянинът отишъл да събира реколтата. Но какво било неговото разочарование: класовете били всички празни! Той събрал само слама.
И отново започнал този селянин да се жалва на Бог, че реколтата за нищо не става.
-Но нали ти поръчваше времето по свое желание, - отговорил Творецът.
-Аз изпращах подред ту дъжд, ту слънце, - започнал да обяснява селянинът. - Аз направих всичко, както трябва. Не мога да разбера защо класът е празен.
-А за вятъра ти забрави! Затова и нищо не се получи. Вятърът е нужен за това, че да пренася прашеца от един клас на друг. Тогава зърното се опрашва, и се получава хубав пълен клас, а без това реколта няма да има.
Селянинът се засрамил и си помислил: "Нека по-добре Господ сам да управлява времето. Ние само всичко ще объркаме в природата с нашата мъдрост".