- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Не става така, трябва да ми дойде вдъхновението като видя някоя религиозна простотия, като от рода на тия цитати дето ги постваш постоянно. Впрочем изненадан съм, че остана в тоя форум след като се махнах. Мислех си, че след като няма кой да ти обръща внимание, ще напуснеш и ти. Но ти продължи да постваш простотиите от православие.ком. Явно си дори по-жалък отколкото си мислех.
Възхищаваш се колко съм независим, особено от тебе ли? Егото ти е убийствено и това от човек, дето уж се е справил с Азът.
Може да напишеш нещо и за любовта - дримока и депресията са ти достатъчно вдъхновение.
Например, защо се депресирам от несподелена любов.
Последно редактирано от defender : 04-09-2019 на 14:02
По скоро нещо смесено между възхищение и отвращение.
Дримока е чувствителна душа, но с много вътрешни противоречия. Заряза ме защото изкарвах чувствителната й страна на показ, а тя не иска да я показва, защото си мисли че това я прави слаба и незначителна. Пък мен точно това ме привлича в нея - как е хем крайно рационална, хем неосъзнато чувствителна. Ех, тежка е несподелената любов дефенди. Но мисля че вече я преодолях. Добре че се намери една хубава италианка да ме утеши временно.
Привлича ме невинността и, толкова ли е лошо да искаш невинно момиче, а не някаква квартална принцеса дето е опърдяла кочана на половината град? Точно ти би трябвало да ме разбереш. Или вече напълно си обърнал резбата?
Къде си мислиш че бях последната една година?
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 04-09-2019 на 14:28