Каква е волята на Човекобога тогава?
Да, по-близо е до божественото от нормалния човечец, защото да отречеш Бог е да го заместиш, да изместиш вярата от едното в другото; както един от художествените герои на Достоевски казва - абсолютният атеист е на една стъпка, която може и да не направи, от това да разбере истински вярата в Бога.

„Зная делата ти. Зная, че не си нито студен, нито горещ. Как бих искал да бъдеш или студен, или горещ! И понеже си хладък — нито студен, нито горещ — ще те изплюя от устата си.“

Ако кимнеш в незнание, то ти не бориш идеята за Бога, но ако я атакуваш язвително и я отричаш във всички проявления и желаеш разрухата й, то ти даваш път на друга сила, без която целият атеизъм би се срутил, а именно тази на човека, човекобога, човешката проницателност и какво ли още не.
Но пак питам, каква е волята на Човекобога; ако ти в тоя момент беше истински сузерен на тленната си реалност, как щеше да засвидетелстваш своя атеизъм, по какъв начин щеше да живееш извън Бога, какво щеше да е действието, с което щеше да отречеш Божественото?
Какво ако паднеше цялата власт на плещите ти, че ти готов ли си да я носиш? За какво ти е да я носиш?
За да предположиш Бога в човека, ти или имаш предвид неговия създател, или се бъркаш в идеята, че човек има очите да предвиди съдбата си и да я командори; после, кой е тоя атрибут на твоята тотална власт?