Православие

[DoctorSatan1488]

Виж какво ти казвам по-скоро, а не какво ти се струва поетично и т.н.

Питаше ме каква волята на Човекобога, и как се показва разликата в смисъла и при свръхчовека. И аз ти отоворих, с хаос и ред, а не само с ред. Най-вече, показва се с оригиналност и новост, защото не е заключена в догмите на морала, а действа отвъд него.

.Твоята идея за Бог се ограничава до едно малко, нищозначещо, необозримо понятие, което нито може да се докаже, нито съществува отвъд семантиката, тоест противоречивото ти писане.

Не мисля че знаеш каква е моята идея за Бог. Хората използват Бог в много различни смисли, както ти самия каза за българския, руския и американския Бог. И не, не смятам че е едно малко и нищозначещо понятие, а напротив, огромно и всеобхващащо понятие, което повечето хора разбират като Любов, което също се използва в многоразлични смисли.
Няма нищо което да не е Бог и любов, дори и объркването и заблудата са любов, просто грешно насочени. И сега ти ме питаш, какво за мен е любов, и аз ще ти отговоря че Аз съм любов, изпълнен с любов и всичко което правя е любов. Затова и избягвам тези понятия. Ако ще говорим за Бог, по добре да използваме Интелект или Разбиране.
А това което вие християните правите е - Това и това е любов, всичко останало е Сатана. Сега разбираш ли?

Бог няма, няма го и този враг на себетворящата сила, която е твоят човечец, хубаво; има я тая идея, религиозност, от която бяга като попарен, за да не въздаде суверенитета си на нея, хубаво; и като паднат силата, желанието и властта в неговите ръце, той бива тъй хаотичен, че ражда оригиналния замисъл на вселената, по-хубаво; Съвсем природното му, бездруго необяснимо, творческо начало е хармонията на неговите дадености, веднъж срещнали неговото желание, чудесно; и човек тук би се запитал за какво по-напред му приказват, а единствено в отговор ще ти се изплъзне същото нерационално, догматично и фанатично обяснение на вярата в човека, което ще ти издрънка заучено някой владика, защото видиш ли, ние вярата пределно ясно знаем къде да я поставим, природно, пък после тя ще си свърши работата, туйто, природно!

Не разбирам критиката ти. Очевидно отчаяно се опитваш да ме сложиш в категорията на лошия атеист, който заместил Бог с нещо друго, което да боготвори. А аз ти казах че не боготворя, а че сам съм божествен, и като такъв боготворението ми се струва детска игра. Питаш ме отново каква е алтернативата и каква е фундаменталната разлика. Това не може да разбереш, че няма нищо което да не е Бог и любов. Играта на вярване на християнина също е акт на воля за власт, просто неосъзната. Но докато е неосъзната, тя губи характера си на игра, и става вяра, и затова делите битието на Бог и Сатана. А аз освен Бог, съм и Сатана. Това е разликата.

Единствено питах, ако аз трябваше да те разбера иначе, каква ще да е тая воля, която щеше да диктува човекобога, как бих я различил от задушаващата те християнска идеология?

Ще я различиш по шегата и закачката, а може би по острието, плъзгащо се по плътта ти, или може би като страстта, изгаряща те отвътре.

После твърдиш, че християнинът се бои от смъртта, щото го е страх от Бога, но това, което казваш е, че християнинът се бои от това да бъде против Бога, тоест да отнеме живота си самичък; как не виждаш какво ще значи това твое своеволие, тоест как ще победиш страха от Бога?

Християнина се бои от Бог, защото се бои от смъртта, не обратното. Но защо, след като Бог е както живота, така и смъртта? Защо, когато от небитието се ражда всяко битие и отново се завръща в него? Да, защото вие сте само в битието, а всичко отвъд него ви плаши. В това е смисъла и на всичките истории за спасения на душата. Толкова ви е страх да не загубите егото си тук на Земята, че трябва да изпадате в себеотрицание и омраза, докато си измисляте истории за съдници и задгробни животи.

Както и да е, мисля че си твърде надълбоко в глупостите и само си играем на развален телефон.

[Юнгинген]

Питаше ме каква волята на Човекобога, и как се показва разликата в смисъла и при свръхчовека. И аз ти отоворих, с хаос и ред, а не само с ред. Най-вече, показва се с оригиналност и новост, защото не е заключена в догмите на морала, а действа отвъд него.

Не мисля че знаеш каква е моята идея за Бог. Хората използват Бог в много различни смисли, както ти самия каза за българския, руския и американския Бог. И не, не смятам че е едно малко и нищозначещо понятие, а напротив, огромно и всеобхващащо понятие, което повечето хора разбират като Любов, което също се използва в многоразлични смисли.
Няма нищо което да не е Бог и любов, дори и объркването и заблудата са любов, просто грешно насочени. И сега ти ме питаш, какво за мен е любов, и аз ще ти отговоря че Аз съм любов, изпълнен с любов и всичко което правя е любов. Затова и избягвам тези понятия. Ако ще говорим за Бог, по добре да използваме Интелект или Разбиране....

Твоята философия е един голям каламбур, с това започнах и с това завършвам.
Както се спомена, няма стриктен догматичен морал, няма задължителен императив, това са дяволите, които си измислил, за да ги бориш словесно и нищо повече.
И това са, ама наистина, толкова прости неща, че човек би му се сторило най-вече, че си подлец, а не глупак.
Ще има игра на думи с Бог, с божественост, с божествения образ, с любовта към Бога и догма, правило, морал; но няма такава с хаос, който не е чужд на християнина, или с ред, който приписваш на църквата.

И цялата рационализация на свръхчовека липсва, то не бива и другояче, а ти просто се молиш християнският Бог да попадне в една много ясна дихотомия на зло и добро, за да му се хвърлиш отгоре в прелестното си многозначие/нищозначене.
Какъв е моралният образ на Авраам? Къде е тая ясна категоризация на доброто и лошото?
Когато Исус се обръща към църквата в Лаодикия, защо твърди, че би те искал студен или горещ, но не хладък?
Защото, както каза за това колко си близо до божествеността, диренето и отричането на Бог са две действия, които си приличат едно друго; те влизат в пряко взаимоотношение с Бога, не остават равнодушни, хладки.
Но в следващия момент Бог не значи нищо, а божествеността значи нищо също, и ти ги приписваш на себе си, и аз отново, за стотен път, питам - как знаеш, че ти си Бог? Как знаеш най-доброто за себе си? Откъде произтича вярата в природното?
Каква е рационализацията на свръхчовека?
Какъв е тоя далекоглед на човека, който вижда в съдбата?
Откъде тръгва и къде пристига твоят човек?
Как гарантираш телеологичното?
Как избираш човека, когато има хиляди други идеи отвъд него, отвъд догматичните богове?

В отговор, твоя каламбур - хаос и ред, но не само ред; оригиналност и новост(че това какво значи, когато Бог е понятие и за тебе, ти си оригинален спрямо него или спрямо човека?); острието; закачката; страстта(сериозно ли?);

Чисто и просто няма интелект и разбиране, има я тая пуста "игра"; има го това, което ти звучи приятно и това, което просто нямаш търпение да ненавиждаш, по една или друга причини, които трудно би убедил някого, че са присъщи свръхчовека.
Семантика и нищо повече, действието затихва и ти остават заблудите, че имайки цялата воля в себе си, тя значи точно толкова, колкото и ако я нямаше - хаос, трепет и какви ли още не измислици.

И има отговори на въпросите, има история, философия, наука, логика, все човешки понятия, но те не са пригодни на големия ти каламбур, защото си се спънал в Ницше и не си продължил и една стъпка по-напред.
Това да признаеш, че човек не знае всичко, не може да знае най-доброто, нито да го диктува на себе си, или да се смята Бог, е в крайно противоречие с твоята проповед.
Да проповядваш човекобога изисква точно толкова вяра, колкото и да признаеш Бога.
Аз питам, откъде тая вяра и накъде тая вяра?
От греха, от страданието, от срама и в любовта, която е Бог, смирението и прошката.