Православие

[Юнгинген]

Питаше ме каква волята на Човекобога, и как се показва разликата в смисъла и при свръхчовека. И аз ти отоворих, с хаос и ред, а не само с ред. Най-вече, показва се с оригиналност и новост, защото не е заключена в догмите на морала, а действа отвъд него.

Не мисля че знаеш каква е моята идея за Бог. Хората използват Бог в много различни смисли, както ти самия каза за българския, руския и американския Бог. И не, не смятам че е едно малко и нищозначещо понятие, а напротив, огромно и всеобхващащо понятие, което повечето хора разбират като Любов, което също се използва в многоразлични смисли.
Няма нищо което да не е Бог и любов, дори и объркването и заблудата са любов, просто грешно насочени. И сега ти ме питаш, какво за мен е любов, и аз ще ти отговоря че Аз съм любов, изпълнен с любов и всичко което правя е любов. Затова и избягвам тези понятия. Ако ще говорим за Бог, по добре да използваме Интелект или Разбиране....

Твоята философия е един голям каламбур, с това започнах и с това завършвам.
Както се спомена, няма стриктен догматичен морал, няма задължителен императив, това са дяволите, които си измислил, за да ги бориш словесно и нищо повече.
И това са, ама наистина, толкова прости неща, че човек би му се сторило най-вече, че си подлец, а не глупак.
Ще има игра на думи с Бог, с божественост, с божествения образ, с любовта към Бога и догма, правило, морал; но няма такава с хаос, който не е чужд на християнина, или с ред, който приписваш на църквата.

И цялата рационализация на свръхчовека липсва, то не бива и другояче, а ти просто се молиш християнският Бог да попадне в една много ясна дихотомия на зло и добро, за да му се хвърлиш отгоре в прелестното си многозначие/нищозначене.
Какъв е моралният образ на Авраам? Къде е тая ясна категоризация на доброто и лошото?
Когато Исус се обръща към църквата в Лаодикия, защо твърди, че би те искал студен или горещ, но не хладък?
Защото, както каза за това колко си близо до божествеността, диренето и отричането на Бог са две действия, които си приличат едно друго; те влизат в пряко взаимоотношение с Бога, не остават равнодушни, хладки.
Но в следващия момент Бог не значи нищо, а божествеността значи нищо също, и ти ги приписваш на себе си, и аз отново, за стотен път, питам - как знаеш, че ти си Бог? Как знаеш най-доброто за себе си? Откъде произтича вярата в природното?
Каква е рационализацията на свръхчовека?
Какъв е тоя далекоглед на човека, който вижда в съдбата?
Откъде тръгва и къде пристига твоят човек?
Как гарантираш телеологичното?
Как избираш човека, когато има хиляди други идеи отвъд него, отвъд догматичните богове?

В отговор, твоя каламбур - хаос и ред, но не само ред; оригиналност и новост(че това какво значи, когато Бог е понятие и за тебе, ти си оригинален спрямо него или спрямо човека?); острието; закачката; страстта(сериозно ли?);

Чисто и просто няма интелект и разбиране, има я тая пуста "игра"; има го това, което ти звучи приятно и това, което просто нямаш търпение да ненавиждаш, по една или друга причини, които трудно би убедил някого, че са присъщи свръхчовека.
Семантика и нищо повече, действието затихва и ти остават заблудите, че имайки цялата воля в себе си, тя значи точно толкова, колкото и ако я нямаше - хаос, трепет и какви ли още не измислици.

И има отговори на въпросите, има история, философия, наука, логика, все човешки понятия, но те не са пригодни на големия ти каламбур, защото си се спънал в Ницше и не си продължил и една стъпка по-напред.
Това да признаеш, че човек не знае всичко, не може да знае най-доброто, нито да го диктува на себе си, или да се смята Бог, е в крайно противоречие с твоята проповед.
Да проповядваш човекобога изисква точно толкова вяра, колкото и да признаеш Бога.
Аз питам, откъде тая вяра и накъде тая вяра?
От греха, от страданието, от срама и в любовта, която е Бог, смирението и прошката.