Православие

[defender]

По-скоро ангела на светлината слезна на земята и искаше да ви даде истина, но вие предпочетохте да си останете в лъжата и затова го нарекохте дявол и Луцифер (буквално преведено носител на светлина).

Ми аз така и не разбрах напълно какво представлява тази истина на Луцифер, дето я проповядваш. Изречено от тебе, всичко ми изглежда супер объркващо и противоречиво. Не може ли да го обясниш малко по-разбираемо, като за деца - примерно да изброиш 10-те заповеди на Луцифер или нещо такова, че да го разберем поне донякъде?

[DoctorSatan1488]

примерно да изброиш 10-те заповеди на Луцифер или нещо такова, че да го разберем поне донякъде?

Не знам, ти какви би искал да са десетте заповеди? Представи си че ти определяш какви да са заповедите, кое е грешното и правилното. Сега хубаво си помисли какви искаш да са заповедите - не просто какви смяташ че трябва да бъдат, а какви искаш да са, но помни че заповедите се отнасят и за теб и трябва да живееш съобразно тях. Какво би избрал? Искаш 10 божествени заповеди и истини? А защо не само една, без заповеди? Искаш закон, ето ти - без закон. Сега виждаш ли как въпроса ти е несъответствен? В това е смисъла на божественото, на светлината, която озарява всичко - не в обожествяването на външните и вътрешните граници и закони, а в надмогването им. Понеже тия граници и закони са измислени от ниските духом, и на ниските духом служат, за да могат да се изживяват като "някакви" в своите ниско духовни светове, а божествения е винаги пътник, винаги пресичащ, надмогващ и преодоляващ. И дори и във в твоита книга е написано, че самия си Бог, че сам твориш своя път, и царството господне е във теб, но ти предпочиташ да сте просто "образи и подобия". Защото в момента в който започнеш сам да ковеш закони и скрижали, трябва да поемеш отговорността за това, което си създал, а не да се криеш зад божествени истини и социалните постановки на мравуняка.

[defender]

Не знам, ти какви би искал да са десетте заповеди? Представи си че ти определяш какви да са заповедите, кое е грешното и правилното. Сега хубаво си помисли какви искаш да са заповедите - не просто какви смяташ че трябва да бъдат, а какви искаш да са, но помни че заповедите се отнасят и за теб и трябва да живееш съобразно тях. Какво би избрал? Искаш 10 божествени заповеди и истини? А защо не само една, без заповеди? Искаш закон, ето ти - без закон. Сега виждаш ли как въпроса ти е несъответствен? В това е смисъла на божественото, на светлината, която озарява всичко - не в обожествяването на външните и вътрешните граници и закони, а в надмогването им. Понеже тия граници и закони са измислени от ниските духом, и на ниските духом служат, за да могат да се изживяват като "някакви" в своите ниско духовни светове, а божествения е винаги пътник, винаги пресичащ, надмогващ и преодоляващ. И дори и във в твоита книга е написано, че самия си Бог, че сам твориш своя път, и царството господне е във теб, но ти предпочиташ да сте просто "образи и подобия". Защото в момента в който започнеш сам да ковеш закони и скрижали, трябва да поемеш отговорността за това, което си създал, а не да се криеш зад божествени истини и социалните постановки на мравуняка.

Ами то това много прилича на либерализъм, ве.

[DoctorSatan1488]

Ами то това много прилича на либерализъм, ве.

Либерализма е просто друг мравуняк, поредния клон на дървото, но с други маймуни. Така както атеизма е просто срещуположния клон на клона на религиозните. И там са все последователи - все си имат каузи, божествени истини и граници на клона. И затова е цялото противопоставяне и битка между клоните, затова са всичките игри на доказателства и спорове и тям подобни. За едното ви малко съществуване на клона е цялата работа, където да си някакъв, християнин, либерал или атеист няма значение. И ти пак ме питаш, посочи ми кой е правилния клон, където ще съм еди какъв си, а аз ти говоря за тия дето са слезли от дървото и са видели че има и друг живот, отвъд този на абсолютизмите, клоните и мравуняците. Как мога да те науча да си правиш собствен път, когато искаш и можеш да вървиш само по нечии друг път?

[defender]

Представи си че ти определяш какви да са заповедите, кое е грешното и правилното. Сега хубаво си помисли какви искаш да са заповедите - не просто какви смяташ че трябва да бъдат, а какви искаш да са, но помни че заповедите се отнасят и за теб и трябва да живееш съобразно тях.

Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.

Човекът сам по себе си не е свободен, той по дефолт е обладан и от тази обладаност изникват представите за неговите заповеди, които той си мисли, че уж сам си съчинява, но всъщност той отдавна е вече предопределен в желанията си от това което го е обладало т.е. дявола. Дяволът обладава шумно и натрапчиво и по дефолт, а Бог говори тихо, изисквайки твоето съгласие, но и без да се натрапва, затова Бог ти изглежда все едно е изкуствено привнесен в живота ти, а дявола ти изглежда толкова естествен за човешката природа.

С две думи докторче ти там, където отиваш и го смяташ за рай, ние християните от там вече се връщаме съкрушени и разочаровани. Въпрос на време и ти да се върнеш оттам съкрушен.

[DoctorSatan1488]

Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.
.

Правилно, обвързва те с нещо друго. Ето това е елемента на отговорността, но не просто отговорността към другите и другото, а към себе си, понеже това как си се обвързал с другото, (дали си виновен или справедлив към него, дали си в дадено отношение с другото) и характера на това обвързване зависи само от теб. Самия акт е без значение сам по себе си, важно е твоето отношение към това действие, и дали това отношение е наистина твое, или ти е дадено от общество, религия и другите. Аз ти казвам че все пак, какъв е характера на това действие или което и да е действие зависи само от теб, а ти пак ми намесваш Бог и Дявола, и ще прибегнеш до всякакви ментални гинмастики, само и само да не поемеш отговорността. И нормално, защото докато ги има Бог и Сатаната, тази отговорност за това какъв е характера на действията ти, винаги пада върху тях, а за теб въпроса се свежда до това кой от двамата да следваш. Оттук се появява и фалшивото схващане, че щом не следвам единия, то значи съм в групата на другия и просто измервам характера на действията си с него. А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ - аз съм го създал, не съм го прекопирал, не съм го приел от обществото или от църквата или от които и да е. В това се състои свободата за която говоря - Свободата да съдиш за едно действие или феномен отвъд рамките на някакво разбиране за правилност или задължение, или по-скоро - свободата да не съдиш изобщо.

[defender]

А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ.

Разбрах те доктор, само ти казах, че това, което мислиш, че си ти, има много голяма вероятност да не си ти.

Изобщо как разбираш, че си ти и че преди това не си бил вече предопределен от нещо друго.

[DoctorSatan1488]

Разбрах те доктор, само ти казах, че това, което мислиш, че си ти, има много голяма вероятност да не си ти.

Точно това се опитвам да кажа - Няма аз и ти, това е само илюзия, концепция за нас самите, с която навигираме действията си към околните, с която проявяваме отношения и желания. Точно там се ражда тази концепция - във взаимодействието с околните, понеже живота ни непременно е съпътстван с даването на оценки и преценяване на ситуации и мотивите на околните. Но извън социалната парадигма, тоест във вътрешния свят, концепцията за АЗ е просто илюзия. Причината за тази илюзия е социалното матрично обособяване, познато като възпитание, където от пред-съзнателна възраст ни се втълпява какви (трябва и не трябва да) сме. А какви сме тогава питаш? Когато си гладен, същия ли си както когато си нахранен? Не, нали, но и в двете се наричаш АЗ. Сега виждаш ли къде е илюзорния елемент?