Православие

[DoctorSatan1488]

Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.
.

Правилно, обвързва те с нещо друго. Ето това е елемента на отговорността, но не просто отговорността към другите и другото, а към себе си, понеже това как си се обвързал с другото, (дали си виновен или справедлив към него, дали си в дадено отношение с другото) и характера на това обвързване зависи само от теб. Самия акт е без значение сам по себе си, важно е твоето отношение към това действие, и дали това отношение е наистина твое, или ти е дадено от общество, религия и другите. Аз ти казвам че все пак, какъв е характера на това действие или което и да е действие зависи само от теб, а ти пак ми намесваш Бог и Дявола, и ще прибегнеш до всякакви ментални гинмастики, само и само да не поемеш отговорността. И нормално, защото докато ги има Бог и Сатаната, тази отговорност за това какъв е характера на действията ти, винаги пада върху тях, а за теб въпроса се свежда до това кой от двамата да следваш. Оттук се появява и фалшивото схващане, че щом не следвам единия, то значи съм в групата на другия и просто измервам характера на действията си с него. А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ - аз съм го създал, не съм го прекопирал, не съм го приел от обществото или от църквата или от които и да е. В това се състои свободата за която говоря - Свободата да съдиш за едно действие или феномен отвъд рамките на някакво разбиране за правилност или задължение, или по-скоро - свободата да не съдиш изобщо.