Православие

[defender]

Точно това се опитвам да кажа - Няма аз и ти, това е само илюзия, концепция за нас самите, с която навигираме действията си към околните, с която проявяваме отношения и желания. Точно там се ражда тази концепция - във взаимодействието с околните, понеже живота ни непременно е съпътстван с даването на оценки и преценяване на ситуации и мотивите на околните. Но извън социалната парадигма, тоест във вътрешния свят, концепцията за АЗ е просто илюзия. Причината за тази илюзия е социалното матрично обособяване, познато като възпитание, където от пред-съзнателна възраст ни се втълпява какви (трябва и не трябва да) сме. А какви сме тогава питаш? Когато си гладен, същия ли си както когато си нахранен? Не, нали, но и в двете се наричаш АЗ. Сега виждаш ли къде е илюзорния елемент?

Добре бе човече, ти нямаш ли някакви автоматични импулси, които се пораждат, нямаш ли нервна система и сетива, върху които външни свят оказва влияние без значение дали искаш или не.

Ми то тогава според тебе няма еволюция. Нали външната среда влияела върху организма и го кара да еволюира.
Но ти хем вярваш в еволюцията, хем казваш, че външната среда не може да ти въздейства върху живота и решенията.

Има ли вероятност ти да си разбрал, че свобода не съществува и затова просто да си я фантазираш и цялата ти философия да е това - една фантазия за свобода.

За мене свобода на съществува (тя е само в това да избереш кой да ти е господар), човек или е предопределен от дявола или от Бога, но при Бога той поне намира себе си.

Мислиш ли, че Азът разчекнат между То и Свръх Азът има някаква свобода, той не е ли само потърпевш наблюдател, който само решава на кого да се подчини.