- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Не знам, ти какви би искал да са десетте заповеди? Представи си че ти определяш какви да са заповедите, кое е грешното и правилното. Сега хубаво си помисли какви искаш да са заповедите - не просто какви смяташ че трябва да бъдат, а какви искаш да са, но помни че заповедите се отнасят и за теб и трябва да живееш съобразно тях. Какво би избрал? Искаш 10 божествени заповеди и истини? А защо не само една, без заповеди? Искаш закон, ето ти - без закон. Сега виждаш ли как въпроса ти е несъответствен? В това е смисъла на божественото, на светлината, която озарява всичко - не в обожествяването на външните и вътрешните граници и закони, а в надмогването им. Понеже тия граници и закони са измислени от ниските духом, и на ниските духом служат, за да могат да се изживяват като "някакви" в своите ниско духовни светове, а божествения е винаги пътник, винаги пресичащ, надмогващ и преодоляващ. И дори и във в твоита книга е написано, че самия си Бог, че сам твориш своя път, и царството господне е във теб, но ти предпочиташ да сте просто "образи и подобия". Защото в момента в който започнеш сам да ковеш закони и скрижали, трябва да поемеш отговорността за това, което си създал, а не да се криеш зад божествени истини и социалните постановки на мравуняка.
Либерализма е просто друг мравуняк, поредния клон на дървото, но с други маймуни. Така както атеизма е просто срещуположния клон на клона на религиозните. И там са все последователи - все си имат каузи, божествени истини и граници на клона. И затова е цялото противопоставяне и битка между клоните, затова са всичките игри на доказателства и спорове и тям подобни. За едното ви малко съществуване на клона е цялата работа, където да си някакъв, християнин, либерал или атеист няма значение. И ти пак ме питаш, посочи ми кой е правилния клон, където ще съм еди какъв си, а аз ти говоря за тия дето са слезли от дървото и са видели че има и друг живот, отвъд този на абсолютизмите, клоните и мравуняците. Как мога да те науча да си правиш собствен път, когато искаш и можеш да вървиш само по нечии друг път?
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 05-01-2019 на 09:24
Въпросът не е в това какви заповеди ти сам си представяш, а въпросът е тези заповеди, които си представяш с какво те обвързват.
Примерно, ако моята първа заповед, която си представям е да ти завъртя един зад врата (не те обиждам), то тази заповед ме обвързва с тебе. И възможно ли е тогава тази заповед, дето уж аз съм измислил, да ме прави свободен, след като тя ме обвързва с нещо друго.
Човекът сам по себе си не е свободен, той по дефолт е обладан и от тази обладаност изникват представите за неговите заповеди, които той си мисли, че уж сам си съчинява, но всъщност той отдавна е вече предопределен в желанията си от това което го е обладало т.е. дявола. Дяволът обладава шумно и натрапчиво и по дефолт, а Бог говори тихо, изисквайки твоето съгласие, но и без да се натрапва, затова Бог ти изглежда все едно е изкуствено привнесен в живота ти, а дявола ти изглежда толкова естествен за човешката природа.
С две думи докторче ти там, където отиваш и го смяташ за рай, ние християните от там вече се връщаме съкрушени и разочаровани. Въпрос на време и ти да се върнеш оттам съкрушен.
Последно редактирано от defender : 05-01-2019 на 09:30
Правилно, обвързва те с нещо друго. Ето това е елемента на отговорността, но не просто отговорността към другите и другото, а към себе си, понеже това как си се обвързал с другото, (дали си виновен или справедлив към него, дали си в дадено отношение с другото) и характера на това обвързване зависи само от теб. Самия акт е без значение сам по себе си, важно е твоето отношение към това действие, и дали това отношение е наистина твое, или ти е дадено от общество, религия и другите. Аз ти казвам че все пак, какъв е характера на това действие или което и да е действие зависи само от теб, а ти пак ми намесваш Бог и Дявола, и ще прибегнеш до всякакви ментални гинмастики, само и само да не поемеш отговорността. И нормално, защото докато ги има Бог и Сатаната, тази отговорност за това какъв е характера на действията ти, винаги пада върху тях, а за теб въпроса се свежда до това кой от двамата да следваш. Оттук се появява и фалшивото схващане, че щом не следвам единия, то значи съм в групата на другия и просто измервам характера на действията си с него. А аз ти казвам че сам съм определил какъв е характера на действията ми, при това без да твърдя че този характер е истински и единствения валиден за всички, но че е истински в смисъла на това че е МОЙ - аз съм го създал, не съм го прекопирал, не съм го приел от обществото или от църквата или от които и да е. В това се състои свободата за която говоря - Свободата да съдиш за едно действие или феномен отвъд рамките на някакво разбиране за правилност или задължение, или по-скоро - свободата да не съдиш изобщо.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 05-01-2019 на 09:53
Точно това се опитвам да кажа - Няма аз и ти, това е само илюзия, концепция за нас самите, с която навигираме действията си към околните, с която проявяваме отношения и желания. Точно там се ражда тази концепция - във взаимодействието с околните, понеже живота ни непременно е съпътстван с даването на оценки и преценяване на ситуации и мотивите на околните. Но извън социалната парадигма, тоест във вътрешния свят, концепцията за АЗ е просто илюзия. Причината за тази илюзия е социалното матрично обособяване, познато като възпитание, където от пред-съзнателна възраст ни се втълпява какви (трябва и не трябва да) сме. А какви сме тогава питаш? Когато си гладен, същия ли си както когато си нахранен? Не, нали, но и в двете се наричаш АЗ. Сега виждаш ли къде е илюзорния елемент?
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 05-01-2019 на 10:18
Добре бе човече, ти нямаш ли някакви автоматични импулси, които се пораждат, нямаш ли нервна система и сетива, върху които външни свят оказва влияние без значение дали искаш или не.
Ми то тогава според тебе няма еволюция. Нали външната среда влияела върху организма и го кара да еволюира.
Но ти хем вярваш в еволюцията, хем казваш, че външната среда не може да ти въздейства върху живота и решенията.
Има ли вероятност ти да си разбрал, че свобода не съществува и затова просто да си я фантазираш и цялата ти философия да е това - една фантазия за свобода.
За мене свобода на съществува (тя е само в това да избереш кой да ти е господар), човек или е предопределен от дявола или от Бога, но при Бога той поне намира себе си.
Мислиш ли, че Азът разчекнат между То и Свръх Азът има някаква свобода, той не е ли само потърпевш наблюдател, който само решава на кого да се подчини.
Последно редактирано от defender : 05-01-2019 на 10:30
Естествено че имам, това не е въпроса тук. Дадох примера с глада като прост пример. Автоматичните импулси и инстинктите са само най-нисшата степен на човешката същност. Действително не глада и жаждата са главни фактори в сложните морални, между-личностни и себеутвърждаващи измерения на Азът. Там нещата са далеч по сложни и тънко уловими. Чувството за глад го има животното, но по-различни са чувството за вина, за духовно удовлетворение и всички онези сложни неща, родени в сферата на социалното, които обаче се пренасят и във вътрешното, в духовното на всеки човек. А все пак тук си говорим именно за духовното, не за физиология. Все пак, причината за глад е валидна за всички, но защо там където един се чувства виновен, друг се чувства безразлично или дори удовлетворен. Не е ли защото тия неща са тъкмо резултат от социални фактори? И ако са такива, защо приемането им за лични е адекватно?
Достатъчно показателно е, че тези които са овладяли и проумяли вътрешните механизми на психиката си, придобиват контрол над нея, а оттам и частично над физиологията си. Ето че дори и средностатистическия неосъзнат член на масовката има по-добър контрол над физиологията си от едно малко дете, и може да се задържи да не се опикае, въпреки че го прави по силата на заучени социални порядки, а не по-собствена преценка и желание. И ако контрола над физиологията е първото на което се учи едно дете, то осъзнаването на вътрешния свят е следващата стъпка в духовното развитие на човека изобщо, където човек придобива уменията да манипулира процесите и настороенията в себе си, а страничен ефект от това познание е че отпада нуждата да обединява всички тях в идеята за АЗ. Тази идея става просто абсурдна. Азът е просто израз на тия които не осъзнават процесите и настроенията в себе си в общуването им с другите, където изразяват своите потребности, материални или духовни. Осъзнатия човек няма духовни потребности, поне не и такива, които обществото може да задоволи. Нуждата от приемане, от милувки и сигурност, от чувство за принадлежност, за част от семейството - това са все духовни потребности на неосъзнатия, и не случайно са по-видими при децата, отколкото при възрастните.
Съвременната еволюционна теория е само наполовина вярна. Тя твърди че организмите се променят в следствие на околната среда, но изключва факта че организмите не просто реагират пасивно на средата, но напротив, в тях също е заложен принципа да се усъвършенстват и надмогват границите на възможното. Тоест еволюцията е активна, не пасивна. Ако беше пасивна, живота щеше да си остане на ниво едноклетъчно, понеже едноклетъчните виреят във всяка среда, а вместо това той непрестанно се усложнява, прогресира и покорява нови и нови територии.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 05-01-2019 на 11:16
"Колкото по-малко знания, толкова повече самочувствие. Колкото повече самочувствие, толкова по-малко вяра. Колкото по-малко вяра, толкова повече сигурност. Колкото повече сигурност, толкова по-малко знания."
Нали осъзнаваш че разлика няма, без значение дали вярваш в Бог или че си най-великия на света, все пак е вяра - тоест приемането на нещо като абсолютна истина, без да имаш доказателства. Сега, виж всичката вяра на света, като почнеш детето дето вярва че е Супермен, до кварталните батки дето си вярват че недосегаеми, до хората които вярват че си им откраднал парите, след като сами са ги изгубил, после мини през тия дето вярват в извънземни и плоската Земя, и накрая до баш откачалките - шизофреника дето вярва че ЦРУ му е изяло кучето. Общото във всяка една лудост и заблуда, е вярата. И ти искаш да кажеш че само вярата в Бог е правилна, а всичката друга е просто за самочувствие или някаква друга егоистична, психическа потребност.
Може би, защото във вярата в Бог има себеотричане, докато всичките видове вяра, които изброи са вид себеутвърждаване на себе си в глупостта. Разбира се не казвам, че някои индивиди не изкривяват и вярата в Бог, като я ползват в смисъла, който ти влагаш - например някои хора използват вярата в Бог, за да се мислят за богоизбрани херувими, други ползват вярата в Бога за да станат атеисти и много други примери.
Да, но ако себеотричането се счита за добродетел в християнската религия, тогава вярата в Бог пак е вид себеутвърждаване, дори и да се изразява в себеотричане. В Стокхолмския синдром пък жертвата вярва, че не е жертва. Слабите духом хора също винаги обвиняват себе си, дори и в случаите когато не е тяхна вината. Като цяло себеотрицанието и негативната емоция съвсем не са задължително обратното на себеутвърждаване. Тук под себеутвърждаване се има предвид Егото, което търси идентичност, а вярата е основният му инструмент. Пък дали тази идентичност е позитивна или негативна, е без значение. Важното е да се изживява като НЕЩО, но тъй като това е лъжа и илюзия, то има нужда постоянно да я подхранва с нови и нови лъжи, да вярва, да мечтае, да се проектира в някаква роля.
Иначе викаш на мен че не съм позитивна личност
А хрумвало ли ти е че просто може да спреш да се филмираш? Не казвам да се филмираш в другата посока и да гледаш на света през розови очила. В човека няма нищо зло, просто има много объркване и заблуда, но дори и това си има своето място.
Това ми звучи, като земята не е кълбовидна, тя е овална.
Човекът е създаден от Бог добър, но дявола го е излъгал и обладал, не е ли същото, ве.
Ми добре де, не съм казал, че и злото няма своето място, но това не е защото злото е добро, само по себе си.
Каква е тая малоумна дискусия!? Започнете пак да си мерите пишките, че губите аудитория (демек мен и Грозния).
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.