
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Кои автори четеш?
Какво значи инстинктивно определен в два пола?
Точно против това схващане се обявява съвременната теория на рода; именно, че в инстинктивното човек не намира задължително дихотомията мъж - жена, още повече, че то понякога е размито по чисто биологичен път - най-големият куриоз за всички изследователи на рода, интерсексът.
Или това е твое твърдение?
Сексологията, мисля, вече се е придвижила напред от Джон Мъни и неговите драсканици за любовни карти и какво ли още не, и не смята сексуалността за стриктно социално определена; трябва да се запиташ, щом половата идентичност не е абсолютна социална конструкция, то защо сексуалността следва да е именно изкуствена?
Излиза, че "ценностите" и "моралите", които диктуват едно традиционно общество, са именно изкуствената част от сексуалността, а не нейното свободно "битуване"; че бракът е неестествен и, че изобщо сме си турили ярем, от който ни е печално да се отървем.
На мен ми се струваше, че на хаотичен тип като тебе, точно тая теория ще ти се стори много подходяща, но кой да знае.
Не харесваш ли Фуко?
Означава че един мъж, които е отгледан от вълци или там каквото се сетиш, ако му е надупят един мъж и една жена, почти сигурно е че ще бодне жената.
Това са крайни случаи и са много редки, а и тук става въпрос за психологично заболяване, не за биологични отклонения.
Защото статистически между биологичния пол, сексуалната експресия и сексуалната идентичност има силна корелация, за което свидетелстват 95% от хората, като да се твърди че сексуалната идентичност, тоест джендъра, няма нищо общо с биологичния пол и е напълно независима от него, е безумие.
Ти пък откога стана джендърДори и в обществата където свободното битуване на сексуалността и липсата на сексуални стереотипи е присъща, статистиката си остава почти същата - биологичния мъж се държи като мъж, облича се като мъж, и се идентифицира сексуално като мъж, респективно и жените. Даже в скандинавските страни, където тези стереотипи още от 70-те са отхвърлени, като част от либерасткото културно инжениране, дори и там се наблюдава даже обратното - мъжете са по преобладаващи в типично мъжките сфери, а жените - в женските. Това което уж е плод на културни стереотипи, всъщност се оказва че е продукт на предимно биологични фактори, и след премахването на културните фактори остават само биологичните. В Швеция съотношението на мъже-жени при медицинските сестри е 1 към 20, обратното за съотношението мъже-жени при инженерите.
Това че не съм конформист, не означава че обществото не е. Тоест това което е подходящо за мен, не означава че е подходящо за обществото. Казуса на човечеството винаги е бил за отношението между личната свобода и социалния дълг, като моята теория е че двете макар и противополжни, винаги вървят заедно, а превеса в едната или другата посока винаги води до дестабилизация и на двете. За мен социалните норми и порядки са чужди и непотребни, но е лесно да ги заобикалям и да се преструвам. Вярвам че същото е валидно и за сексуалността. Ако не, ловиш гората. Пак е вариант. Но да имаш не-конформистка сексуална ориентация и да се опитваш да я нормализираш социално, тук само прозира липсата на безотговорност и нарцисизма. Да очакваш всички да се нагодят към теб е желание само на много претенциозен, безотговорен и инфантилен индивид.
ПП: А Фуко ми е антипатичен - интерпретацията му на Ницше е предимно лява по характер, което за всеки разбиращ Ницше ще му стане ясно че е некоректно, особенно когато е идеологизирана в такава степен. Личи си че е дегенерат искам да кажа. Така както Фроид е написал много истинни неща, но човек трябва да се абстрахира от дегенератщината му, която прозира и в много от идеите му. За Фуко обаче не мога се абстрахирам, понеже приноса му е незначителен и надграждане над Ницше няма.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 05-06-2019 на 14:47
Почти сигурно?
Сексуалност != пол; затова и се приема терминът трансджендър, а не транссексуален.
Това дали имам влечение, естествено или не, към ответния или същия пол, не се диктува от моята полова идентичност.
Тази конкретика, която вземаш за даденост, става на пух и прах, когато имаш предвид интерсексуалния феномен.
Той не е рядък, а просто е хванат в мрежата на аисторизма, който диктува днешното/вчерашното научно и обществено мислене.
Има толкова културни фациеси, които обръщат цялата идея за тая естественост наопаки; андрогинният човек е присъщ за толкова много общества и цивилизации, че е просто глупаво да кажеш, че това нещо е рядко и няма чудовищно влияние върху всяко продължение на обществото.
Няма да ти изиграя хипотетичната ситуация, защото в същия ред на мисли мога да си представя човек с репродуктивен дефект, който може да изпитва същото влечение - виж големия научен "провал" на Джон Мъни и производните от него изследвания.
Както казах, не отричам женското, нито отричам мъжкото; просто казвам, че съществува категория извън тая дихотомия и, че, може би, тая дихотомия е неправилна по начало. Половата идентичност на човек се влияе от културната "матрица", тоест "аз" се самоопределям като жена, но и играя обществената роля на жена, това е част от моята идентичност.
Както се отбелязва често, в обществен смисъл ни се струва нелепо една жена да се държи мъжки, или един мъж да се държи женски - това са проблясъците на андрогинност в съвременната митология.
Последното е именно несмогването на масите с идеята за "третия" пол, и защо?
От Кабуки и кабукимоно до евнусите, най-великият анатолийски пример - Атис/Агдистис, самоскопилият се Бог.
Това си е цяла друга тема, за тоя феномен в изкуството, историята и древното общество.
Последно редактирано от Юнгинген : 05-06-2019 на 18:02