
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Почти сигурно?
Сексуалност != пол; затова и се приема терминът трансджендър, а не транссексуален.
Това дали имам влечение, естествено или не, към ответния или същия пол, не се диктува от моята полова идентичност.
Тази конкретика, която вземаш за даденост, става на пух и прах, когато имаш предвид интерсексуалния феномен.
Той не е рядък, а просто е хванат в мрежата на аисторизма, който диктува днешното/вчерашното научно и обществено мислене.
Има толкова културни фациеси, които обръщат цялата идея за тая естественост наопаки; андрогинният човек е присъщ за толкова много общества и цивилизации, че е просто глупаво да кажеш, че това нещо е рядко и няма чудовищно влияние върху всяко продължение на обществото.
Няма да ти изиграя хипотетичната ситуация, защото в същия ред на мисли мога да си представя човек с репродуктивен дефект, който може да изпитва същото влечение - виж големия научен "провал" на Джон Мъни и производните от него изследвания.
Както казах, не отричам женското, нито отричам мъжкото; просто казвам, че съществува категория извън тая дихотомия и, че, може би, тая дихотомия е неправилна по начало. Половата идентичност на човек се влияе от културната "матрица", тоест "аз" се самоопределям като жена, но и играя обществената роля на жена, това е част от моята идентичност.
Както се отбелязва често, в обществен смисъл ни се струва нелепо една жена да се държи мъжки, или един мъж да се държи женски - това са проблясъците на андрогинност в съвременната митология.
Последното е именно несмогването на масите с идеята за "третия" пол, и защо?
От Кабуки и кабукимоно до евнусите, най-великият анатолийски пример - Атис/Агдистис, самоскопилият се Бог.
Това си е цяла друга тема, за тоя феномен в изкуството, историята и древното общество.
Последно редактирано от Юнгинген : 05-06-2019 на 18:02