Православие

[defender]

Мислите ли, че благодарността е плебейско чувство?

[DoctorSatan1488]

Мислите ли, че благодарността е плебейско чувство?

Не толкова благодарността, колкото изискването за нея. Благодарността е въпрос на обноски и ако се дава или приема като формалност е просто показател за осъзнаване на социалните норми. Но хората които се чувстват неудобно ако не са я дали, са същите които мрънкат когато не я получат. Това са същите хора които откровено вярват че правят нещо за "някой", но не могат да проследят мотива за действието обратно до самите себе си. Затова при тях правенето на нещо полезно за някой или получаването на нещо полезно за самите тях, винаги е обвързано с някакво чувство за дължимост. Това е плебейското.

[defender]

Затова при тях правенето на нещо полезно за някой или получаването на нещо полезно за самите тях, винаги е обвързано с някакво чувство за дължимост. Това е плебейското.

Следователно излиза, чe за да не сме плебеи, трява да правим нещата безкористно. Демек алтруизъм, а той дали съществува в чист вид и ако не, то тогава излиза, че хората по дефолт са плебеи.

Така е докторче и ти си плебейче, колкото и да ми се правиш на независим сатанист, козел.

[DoctorSatan1488]

Следователно излиза, чe за да не сме плебеи, трява да правим нещата безкористно. Демек алтруизъм, а той дали съществува в чист вид и ако не, то тогава излиза, че хората по дефолт са плебеи.

Така е докторче и ти си плебейче, колкото и да ми се правиш на независим сатанист, козел.

Като цяло постановката " за да не сме плебеи, трябва да правим А, Б и В" е възможно най-плебейското нещо. Всички плебеи се опитват да не са плебеи - иронично, но тъкмо това е, което ги прави плебеи
Алтруизма не е безкористен, тоест без мотив - просто мотива е "добър".
Що се отнася до самата безкористност, или по-скоро безпристрасност - да, мисля че е възможна, но един безпристрастен човек ако не влага мотив в доброто което прави, не би се отвърнал и от правенето на зло. Тоест истинския безпристрастния би трябвало да върши и зло, в противен случай не е безпристрастен, понеже върши само добро, тоест има някакъв мотив. Тук обаче не смятам смеха, забавлението и играта като пристрастия, тоест онова което се поражда в спонтанноста на самото битие, както в човека, така и в естествения свят, понеже там няма план-действие и не мисля че слагането му в категория мотиви, наред с мотиви като помагане или отмъщение, е правилно.