Православие

[DoctorSatan1488]

Психологията нали е наука, значи се подчинява на научния метод. Математиката също се основава на научния метод.

Психологията е далеч от установяването на закони на психиката, понеже човешкото същество не е един камък, да го разрежеш на две и да изследваш състава и свойствата му. Още повече че се занимава в нематериални феномени, и дотук свършва научния и характер. Научния метод като подход в психологията дава съвсем малък поглед върху обективните зависимости в човешката психика, и затова е все още едно недоносче. Пък и духовното съвсем не се свежда до психологията, която не се занимава с морални и етически въпроси - нещо което религията и философията правят и за които можеш да кажеш че се занимават с духовното, както в човека, така и в това отвъд природата - сиреч с метафизичното. А философията и религията съвсем не са научни.
Колкото до това как религията противоречи на физиката и логиката съответно. Да, религията отговаря на въпроси, за които науката няма отговори, и с това тя ще си остане просто един пълнеж в неизвестното за човека. Разликата е че философията също го прави, но по далеч по-научно и логически издържан начин, докато при религията е просто - защото е написано там в някаква си книжка. Това че има учени вярващи е много рядък феномен - има учени вярващи в идеята за Бог, което съвсем не е равносилно на конкретна религия, защото ако самата идея за Бог не противоречи на науката, то религията противоречи на всякаква логика, защото е излишно умножаване на същностите. Докато бог е просто концепция за всезнателен, всемогъщ и всеобичащ създател, това е горе долу приемливо допускане, макар че е напълно безпочвено, но пък и теориите за създаването на вселената са също толкова безпочвени, така че е приемливо. В момента когато започнеш да умножаваш същностите, тоест да казваш че Бог е казал еди какво си, после еди що си - всяко едно такова изказване и характеристика, автоматично намалява шансовете едно такова нещо да е възможно. Закона е познат като бръснача на Окам. Да речем че се прибираш вкъщи и телевизора ти го няма. Логичното заключение е че е откраднат. Ако дадеш твърдението че е крадец, това е най-простото заключение и най-вероятното. Ако кажеш че крадеца е на 20 години, това е по-мако вероятно. Ако кажеш че е на 20 години и живее в Сърбия, това е още по-малко вероятно, и така нататък. А в религиозното обяснение за Бог, не става въпрос само за създател отвъд времето и пространството, а имаш цяла книга с детайли като тези, че е на 20 години и е от Сърбия. Така че, шанса християнския бог да е реален е толкова нищожен, че няма да ти стигнат нулите ако трябва да го изразиш в проценти. Така че, ако ще приемеш християнския Бог за истински, то трябва да приемеш целия пакет от глупости, и дефакто да допуснеш че казаното там наистина е историята на човек от свръхестество. И след като всичко което казва Библията за материалния свят вече е доказано че не е истина, то приемането на Библията като дефакто словото на Бог, е не просто допускане шанс 1 към милиард на милиардна степен, а си е чиста доза идиотизъм. И така, ако тръгнеш по обратния път, и започнеш да изваждаш от уравнението всяка глупост в Библията, която противоречи на науката и здравия разум, ще останеш с една гола концепция за създател на света, които няма никакво отношение към него или хората - а с това всяка религиозност в идеята за Бог е напълно излишна. Може да кажеш че духа на отминалите коледи е създател на вселената и това ще има същите импликации като тази празна от съдържание идея за Бог.

[defender]

В момента когато започнеш да умножаваш същностите, тоест да казваш че Бог е казал еди какво си, после еди що си - всяко едно такова изказване и характеристика, автоматично намалява шансовете едно такова нещо да е възможно.

Само че Словото на Бог също е част от Бог т.е. Словото не е нещо отделно от Бог, което умножава същностите, а е пак Самият Бог.
Също освен, че Словото на Бог е пак същият този Бог, но и това Слово го има с цел за да ни води към Бог - т.е. Словото не е нещо, което умножава същностите, а е нещо, което е пак Самият Бог и е с цел да ни води до единната същност - Бог, а не да умножава Неговите същности.

ПП: Отделно, че ако Бог е Бог, Той задължително трябва да е Творец на света за да е Бог, а творенето става чрез Слово (така е дори в компютърните програми), така че Словото на Бог и че Той има Слово чрез което твори, само увеличава вероятността, че има Бог и че Той наистина е Бог. Един безмълвен Бог и оттам нетворящ, е по-малко вероятен.

Щом света съществува, значи Бог трябва да е Творец и да има Слово, чрез което да го е сътворил - това са критериите едно нещо да е Бог. Ако няма Слово и не е Творец, то точно това умножава същностите, а не обратното.

[DoctorSatan1488]

Само че Словото на Бог също е част от Бог т.е. Словото не е нещо отделно от Бог, което умножава същностите, а е пак Самият Бог.

Кое слово, християнското, мюсюлманското, еврейското, на древно египетските текстове? Всяка религия си има слово, и всяка смята че то е божествено. Християнското слово съвсем не е необходима характеристика за идеята за Бог. Единственото необходимо нещо за да наречеш някой Бог, е този някой да е създал света и да има свръхестествени сили, като всевиждащ, всеможещ и общо взето това е. Доказателство за това е че при всяка една религия идеята за Бог задължително включва това което изброих, освен при политеистите, където има много Богове, но във всички аврамически религии Бог е само един. Оттук насетне, всичко останало е просто умножаване на същностите.

ПП: Отделно, че ако Бог е Бог, Той задължително трябва да е Творец на света за да е Бог, а творенето става чрез Слово (така е дори в компютърните програми)

Компютърните програми се пишат на определен езици, които в основата си са чиста логика. Вече каква е програмата, зависи от написалия я. В случая бъркаш Слово с Логос. Логосът е естествения ред, които обособява логиката и логическите закони, и които позволява писането на компютърни програми. Но Логосът не е самата програма, а самата програма е написана според Логоса. По същия начин, написаното в Библията не е Логос, а продукт на Логоса, при това не особенно успешен. И така както една програма написана грешно според логическите закони, при операцията й, се повявят бъгове и грешки, така и християнската "програма" извежда грешни стойности, логически несъответствия и т.н, поради което се налага и нуждата от вяра.

така че Словото на Бог и че Той има Слово чрез което твори, само увеличава вероятността, че има Бог и че Той наистина е Бог. Един безмълвен Бог и оттам нетворящ, е по-малко вероятен.

Това е адски олигофренска логика, защото излиза, че ако аз напиша книга за Бог, в която Бог да казва 2 пъти повече неща от тези в Библията, то значи моят Бог не само увеличава шанса да има Бог но и този конкретен Бог е два пъти по-вероятен от другите. Абсолютно малоумие.

Щом света съществува, значи Бог трябва да е Творец и да има Слово, чрез което да го е сътворил - това са критериите едно нещо да е Бог. Ако няма Слово и не е Творец, то точно това умножава същностите, а не обратното.

Бог може да е създал света и без да иска да спасява и да говори на някого, което е излишна същност само по себе си. Дори и дете може да види мотива зад идеята че божествено същество създало цялата вселена има полза от това да говори на хора, населяващи една планета включена в система от квинтилиони звезди, която е включена в система от квинтилиони други звези, която е включена в система от други още повече звезди и космически обекти и т.н. И това е само частта от вселената, която МОЖЕМ да видим засега. Единствените критерии за Бог вече ти ги казах. Словото, като логос, като естествени закони, управляващи същността на битието и оттам определящи логиката, да, това е необходимо, но това слово съвсем не словото в Библията, което е просто поредица от твърдения, подлежащи на логическа проверка, а не самата логика.