Православие

[defender]

"През 1930 г. Курт Гьодел съобщава първата версия на своите теореми за непълнота. Тя изненадва научната общност, макар че целта на Гьодел в началото е била тъкмо обратната – да докаже пълнотата на аксиоматичните системи на Ръсел и Уайтхед и на Хилберт и Акерман „спрямо ограниченото функционално смятане”. Тук естествено няма да се занимаваме пряко с теоремите на Гьодел, а с една възможна тяхна философска (богословска) интерпретация, тъй като заключенията им имат пряка връзка с горепосоченото отношение между истина и знание. Или, както пише самият той в свое писмо, „… ако истината беше еквивалентна на доказуемост, бихме достигнали безпрепятствено до нашата цел. Обаче от решението на семантичните парадокси следва, че истинността на пропозициите в езика не може да бъде изразена в същия този език, докато доказуемостта (тъй като е аритметична релация) може. Следователно истинно ≠ доказуемо”. "