Православие

[defender]

Виктор Франкл, австрийски психиатър, философ и психолог:
"Съвестта е присъща и на религиозните, и на нерелигиозните. Разликата между двете категории е само в това, че нерелигиозният човек не си задава въпроса за „висшата инстанция”. За вярващия тази инстанция е Бог.
Религиозността, означава търсене от човека на смисъл на живота, обръщане към гласа на съвестта. В този план всички хора са религиозни, но едни осъзнато, други – не.
Човек по природата си несъзнавано вярва в Бог дори когато не подозира това. Той наследява конкретните форми на религиозен опит чрез традициите на обществото, в което живее. Ако по различни причини стремежът към Бога не се реализира, възниква невротична реакция и екзистенциалният анализ трябва да открие нарушената връзка с трансцендентното. Колкото повече религията е изтласквана от разума, толкова повече тя се превръща в суеверие.
Уве Бьошемайер развива твърдението на Франкъл за „несъзнавания Бог”. Психотерапевтът пише в книгата си Божествена светлина (2007), че всеки човек, независимо дали е вярващ или не, носи в себе си несъзнавани духовни образи. Много от фантазиите, които възникват от несъзнаваното на човека и имат религиозен характер, не са нищо друго освен изрази на споменатите основни потребности, идващи издълбоко от недрата на човека."


ПП: Докторчето може да не подозира, че всъщност и той е религиозен, жертва на "несъзнавания Бог".

Тоя виден психолог, не знае ли, че съвестта само на докторчето не е присъща (поне така твърди).

Тоя виден психолог не знае ли, че само докторчето живее без смисъл.

Докторче, ти rли си някакъв психологически феномен или просто си смешна карикатура, придаваща си измислена тежест.