Православие

[hecu2]

Следя темата от известно време... (естествено че няма да чета 100 страници с булшит обаче).

И двамата сте ми много симпатични в размяната си на реплики : P

Само че! Не мога да си кривя душата и логиката и фактите не ми позволяват да подкрепя и двама ви едновременно.




Не в личен план, но в професионален, трябва да заема страната на DoctorSatan1488.

От богатия си опит (участвал съм във формирането на секта; два пъти са ми промивали мозъка, единият от които като правителствен проект; неколкократно съм изпадал в изменени състояния на съзнанието в следствие от себеналожена сензорна депривация и глад) мога да помогна за по-доброто разгръщане на представената теза на DoctorSatan.


Живеем в свят на ДЕЙСТВИЕТО. ("По действията им ще ги познаете"). Става дума за добродетели. Става дума, че когато човек се изправя срещу Злото (с главна буква, за да обозначава генерализираното и дефинирано зло), той проявява цяла гама добродетели. Когато остава безучастен към Злото, той се отказва от всичките си добродетели.

И това е механизъм. Съвсем осезателен механизъм, тук става дума за духовни закони, които съвсем не са субективни и не подлежат на рационализиране.

Членовете на организираната религия (така се нарича това, което се опитвате да адресирате), обаче, възприемат духовните закони като субективни. Като подлежащи на промяна единствено чрез промяна на личното мнение и благоразположение. Точно в това се изразява ритуалността на организираната религия... която сама по себе си е един фарс, разбира се.

Организираната религия постига едно единствено нещо - невежество. Невежеството се дефинира като доброволно отказване от знание (страх от истината). Страхът от истината е в корена на всичко по-насетне - отказът от отговорност, и тн... И точно това заляга в основата на организираната религия. Защото мирянинът се отказва от директното си общение с божественото и го преотстъпва на различни посредници - други равни нему хора или предмети. (Това е илюзия, разбира се, и не може да се случи; и тъй като духовните закони са обективни, поклонниците в организираната религия прекарват живота си в грях, мислейки че в невежеството си са защитени от последствията.)


Човекът, който ДЕЙСТВА, не е нужно да вярва в каквото и да е. Ако ДЕЙСТВА, не е нужно в главата му да има точно дефинирани позиции спрямо Бог и всичките му там напълно излишни концепции.

Защото църквата е излишна.

Защото няма свещена сграда и няма свещени предмети, няма и свещено знание. Единствено ЧОВЕКЪТ може да е носител на свещеността, защото само ЧОВЕКЪТ е авторът на ДЕЙСТВИЯТА. Той е съществото, което владее и борави със свободния избор.

И свещеното се състои в това, да направиш свободния избор да се противопоставиш на Злото всеки път, когато го забележиш в света.



Екстернализирайки свещеното (опитът свещеното да се отнеме от ръцете на човека и да се прехвърли на вещ или друг човек), човек престава да разбира какво означава Бог. Тоест, едно духовно-невежо състояние, което е много по-зле от това да нямаш концепция за Бог в главата (което и без друго е ненужно на човека, който прави разлика между добро и зло).