Православие

[DoctorSatan1488]

Точно това ти казвам, че ти виждаш в християнството само видимата страна и съдиш.

Винаги съм казвал че за да разбереш дадена идеология трябва да си неин последовател, а за да я разбереш още по-добре, трябва да я надраснеш. Защото религиите и идеологиите, идеите като цяло, са инструмен, които променя своя ползвател, по начини, които тои не може да предвиди. Или както казва Юнг, не идеите служат на нас, а ние служим на идеите. Така или иначе, разбирането ти за християнството като християнин, е колкото полезно, толкова и вредно, защото не можеш да го погледнеш от по-широк ъгъл, но само през призмата на християнина. Така че, наи-вероятно ми убягват доста неща от християнството, но пък съм запознат с това какво е ВЯРА, защото и аз някога съм бил вярващ, макар и не в това.
Идеята за Бог също не ми е толкова чужда, колкото ти се иска. На въпросите ми не можеш да отговориш, защото следваш светска религия и правиш всичко останало, което правят и средностатистическите религиозни вярващи, така че колко по-различна може да е представата ти за Бог от тяхната? Да, може да не вярваш в белобрад старец на небето, но така или иначе Бог като идея за теб е персонализиран, а не под формата на някаква монада, естествен принцип или гностическа концепция, защото в противен случаи, щеше да ти стане ясно колко безсмислени са всичките религиозни практики и дори самата Библия, която също персонализира Бог. Така че пак те питам, след като казваш че не разбирам Бог - Какво е Бог и каква е твоята лична роля и принос в тази идея, така че да се различава от хилядите други идентични представи за Бог на средностатистическия православен християнин?

Да можеш да гледаш на смъртта, като на възможност за спасение и бягство от живота без отговорности, като новородено пеленаче, е много по-лесно поносимо, отколкото да гледаш на смъртта, като възможност да отидеш в Ад, във вечността, защото носиш отговорност за постъпките си както всеки вменяем, възрастен човек, който си носи кръста, а не отказва да порасне, като най-лесното бягство е да отрече Бог.

Всеки човек би предпочел да бъде в Ада, отколкото просто да изчезне напълно и завинаги, защото ния като хора познаваме само живота и сме обвързани с правене и живеене, а смъртта и липсата на битие дори не е възможно да си я представим. Не случаино във всяка религия от началото на човечеството, има история за това къде ще отидем след смъртта. Защото Егото иска да преживява нещо, без значение дали е болка или радост, и винаги иска още и още. За Егото, не формата му, а липсата на съдържание, е наи-страшното. И с какво по-подходящо да запълни тая страховита, безформена и безсъдържателна бездна, ако не с приказки за още по-силни и възвишени преживявания - Рая, Ада, Валхала, Селенията на Дейви Джоунс и пр. глупости

То реалността е една единствена и тя не зависи от тебе, и това е смъртта.

Смъртта не зависи от мен, но живота ми зависи.

То това твоето си е жива идеология, съчинена от тебе за тебе, но като се замисля, дори не е съчинена и от тебе, защото изходния материал, от който черпиш информация, за своята идеология не зависи от тебе и ти се дава наготово по чужди правила и закони (т.е. на природата), а и тъй като смъртта те предопределя

Ако беше така, всички щяха да мислят и правят едно и също нещо. И те го правят, макар и несъзнателно. Всичко в основата си е воля за власт. Но за неосъзнатия тази воля е хаотична и безразборна, поради което и се провявява в толкова много различни форми, идеологии, убеждения, страсти и т.н. И ето че стигаме до вас, отрицателите на тая воля, защитници на тълпата, наказатели и изкустни лъже-мечтатели. Неее, вижте ни, ние не сме деца в пясъка с кофички и лопатки, нашето не е суета, ние сме тези близо до бог, с нашите заповеди написани на каменни плочи, и велики златни катедрали и божествени песнопения. Само ние, и всичко е за нас, света е създаден за нас, и всичките беди са създадени за нас, та да ни тества Бог, които също толкова много се интересува от НАС. Нас, ние, специалните, истинските, ПРАВОславните.... всичко е за нас...
И ти си в пясъчника, дефенди. Разликата е че едно дете толкова бързо излиза от пясъчника и отива да си играе с нещо друго, а ти ще си стоиш там цял живот, самодоволен от илюзорното допускане, че пясъчните ти кули ще стоят вечно, а лелката ще ти даде бонбонче в края на деня.

[defender]

Всеки човек би предпочел да бъде в Ада, отколкото просто да изчезне напълно и завинаги.

Всеки човек би предпочел да не се е раждал или да изчезне в нищото, отколкото да страда във вечността, без надежда за спасение от това.

Ако искаш да те удрям 2 часа с камшик, но без да ти давам надежда, че ще спра, да видим дали след време няма да предпочетеш да умреш, отколкото такъв живот?
Сега, комфортно като си пред компютъра наяден, напит, наспан, изакан, изкъпан голям ербап се пишеш, ве.

ПП: Например човек е готов да изчезне пред лицето на страданието, затова много хора изчезват дори и в обществения живот и предпочитат да са изчезнали от обществото, а не страдащи от обществото.