Православие

[defender]

Стана нещо, което ми отне душата, превърна психиката ми в черна дупка, тогава така наричах ада в който бях, защото още не знаех какво е ад, дори в смъртта виждах избавление и радост от игото, в което ме държеше собствена ми психиката. Направо приятелите ми не можеха да ме познаят и цялата тая промяна стана за около 1 месец, точно като се върнах от море с приятели ми, и изобщо не ми дремеше от духовни учения и каквото и да било по тази тема. Водех се православен, но далеч от Бог ( тогава и през ум не ми минаваше, че мога да намеря истината в православието и че това е нещо кухо, отдавам го това, че може би от деца неусетно ни промиват мозъците, че православието е нещо тъпо и в него няма нищо стойностно).
Започнах да търся всевъзможни учения за да ми върнат душата, включително изчетох всичко учебници по психология, философия, етика, логика от училище, ходих при какви ли не гурута и учители, дори екстрасенси.
Само православието ми върна душата, от нищо друго нямаше ефект, просто, когато си в такова състояние, сякаш всичко го виждаш в истински му вид и тогава всички тези учения ми изглеждаха просто кухи фрази, добре украсени, но от тях никаква душевна полза не изпитвах. А когато не си в такова състояние, тези същите фрази ти изглаждат някаква възвишена философия.

Може би така ще стане и на Божия съд, тогава човек пак ще остане сам в своето окаяно положение и тогава отново ще видя
тези иначе възвишени учения в истинския им вид, само, като кухи фрази, без никаква полза, които иначе са ми изглеждали супер възвишени преди.