Започнах малко по малко да се убеждавам, че това с Хира Ратан Манек няма да стане.

Научих много де. Това се казва "инедия" (за който се интересува) и наистина е постижимо. Успях да го постигна след години, само че в много различни условия... а и, не е това, което ентусиастите си представят, тоест не съвсем. Поради осъзнаването за какво става дума, избрях да се върна към храненето (почти всички го правят). Не че много дълго време не се хранех... но това е друга история.




Тогава, в онези мизерни условия, започнах да осъзнавам, че няма да стане. След много гладувания дойде един момент... в който се събудих, и не знаех какво да правя.

Не ми се живееше. Не че исках да умирам, просто не ми се живееше, има разлика. Седях си така. Нямах какво да правя, животът ми беше абсолютна безизходица, всичко се разпадаше или беше на финала, сигурно след седмица вече щях да съм клошар, така че нищо нямаше смисъл.

Реших просто да легна на пода и да чакам.

Легнах и почнах да си представям, че умирам ей така както съм там. Почнах да си представям, какво ли ще стане след това. Кога ще замириша, как ще замириша... кой ли първи ще се усети, кой ще ме намери. Какво ще правят после, ще оглеждат ли мизерията наоколо... как ще ме изнесат, как ще ме погребват... ще дойде ли някой. На погребението отново разгледах лицата на евентуалните роднини, които ще са там (предполагам щяха да ги издирят и да ги уведомят).

Не бях усетил как съм заспал. Поне мисля, че беше заспиване, а не друг припадък. Не си спомнях нищо. Само черно, никакви сънища и мисли.



И като се събудих, старият човек, който бях, беше мъртъв. Събудих се гневен, в известна степен... Всяка мисъл, която ми хрумваше и всяко нещо, на което ми се спираше погледа, ми предизвикваше гняв. След минути осъзнах, че съм много ядосан.

Такъв яд ме обвзе, че ми даде енергия да изрина всичко вкъщи. Изхвърлих си цялата покъщнина. След броени дни си разкарах и приятелите, не исках повече да ги виждам.

Оттогава станах човека, който съм - и дълго време бях много, ама много безскрупулен и гневен човек. Не бях нервак. По отношение на нервите бях като труп... Но да си ядосан и нервен не е едон и също. Тепърва предстояха години, в които отново да се науча да комуникирам, без излишно да се опитвам да набия отсрещния заради това, че съществуването му ме дразни с глупостта си.

Но ТОЗИ ПЪТ общуването беше истинско. Онзи човек, който бях преди това, просто не същестувваше. Предполагам, може да се каже, че го бях изял : P тогава тежах едва 69 кила, а съм 1.90. Онази стара личност се разпадна, отдолу просто възкръсна погребваното през годините и преизгради едно много различно его като своя чисто нова обвивка.

Любопитно ми стана един ден, между другото. Един наш войник, бил доброволец в Украйна наскоро, в междуособиците около Крим, ми каза, че имало такъв ритуал в неговите среди. Нарече го "живо погребване". Онзи, който се страхувал от смъртта, му организирали погребение, с всичко там, поп, присъстващи и тн, изкопават му дупка и го погребват в ковчег със сламка за дишане, и го заравят. След някакво време го изваждат.

Предполагам, че по стечение на обстоятелствата аз сам съм си бил причинил нещо подобно.






Та, ти казваш, братле defender, че

Всеки човек би предпочел да не се е раждал или да изчезне в нищото, отколкото да страда във вечността, без надежда за спасение от това.

Ако искаш да те удрям 2 часа с камшик, но без да ти давам надежда, че ще спра, да видим дали след време няма да предпочетеш да умреш, отколкото такъв живот?
Сега, комфортно като си пред компютъра наяден, напит, наспан, изакан, изкъпан голям ербап се пишеш, ве.

ПП: Например човек е готов да изчезне пред лицето на страданието, затова много хора изчезват дори и в обществения живот и предпочитат да са изчезнали от обществото, а не страдащи от обществото.

Когато се програмира множествена личност в поробения човек, първо съзнанието му трябва да се пречупи, да се счупи на парчета.

Това се прави, когато доведат човека на прага на болката - на прага, след който съзнанието не може да понесе повече болка (ползва се всичко, и физическа болка, и емоционална и духовна).

Оттук има два варианта:
- съзнанието или предпочита да умре, при което човека умира;
- или предпочита да се раздели на две.

Във втория случай то сформира НОВА личност. Алтернативно его. Това алтернативно его няма памет, няма чувства, няма мисли. Единственото, което тази алтернативна личност изпитва, е болката, която за него е вечна.

Мозъкът изолира тази алтернативна личност - между оригиналната и новата личност се образува "стена" от амнезия. Двете личности не комуникират една с друга и не знаят за същестувването една на друга.


Умът прави това, за да изолира болката и да спаси оригиналната личност. Оригиналната личност забравя за случилото се и продължава живота си в щастие, рози и благоухания.

Обикновено по време на този процес, мъчителите влагат някакъв спусък - повтаряна дума, картина, или нещо... И когато умът отново види това нещо, алтернативната личност моментално излиза на преден план и умът започва отново да преживява същата болка и същото страдание, така все едно се извършва в момента. Моментално умът прави още една алтернативна личност.

Така у едно съзнание могат да се програмират точно 256 различни личности. Но отклонявам се...



Идеята е, че това не се прави с възрастни, а почти винаги с деца. Причината е, че децата все още нямат докрай изградено его, така че тяхното съзнание винаги избира да се пречупи.

Ако вече е установено стабилно и развито его, съзнанието винаги избира да умре в процеса пред това, да се пречупи. А на въпросните, за които говоря, им трябват живи роби, не трупове...





СЪЩИЯТ ефект се постига чрез сензорна депривация. Това ще рече лишаване на сензорите си от разнообразие - да седиш само на тъмно, да слушаш една и съща мантра отново и отново, да ядеш само едно и също нещо отново и отвово, да правиш едно и също нещо отново и отново, и тн.

Това, след достатъчна интензивност на процеса и след достатъчно време, вкарва съзнанието в състояние на силна внушаемост - то е готово да запълни "илюзията за празнота" с първата информация, която му подадеш. И в следствие получаваш много отдаден последовател, който се съпротивлява на поставянето на въпроси.

Защо мислиш, че се гладува толкова много в църковните празници. Само за пречистване ли? : P Че то, ако един християнин живее наистина праведно, той не се замърсява толкова, че да се пречиства всяка година с толкова гладувания. Целта не е само тази.




А начинът, по който действат сатанинските култове или коя да е секта, е смесен - хем те карат да извършиш някакъв подвиг, който ще те изтощи (физически значи И умствено), който ще те вкара в някаква плитка или дълбока степен на сензорна депривация, и след това ще ти напълнят главата с глупостите от сорта на това, че са взели нещо от душата ти раиш`ли, и сега те държат на каишка. Или че са ти върнали душата и сега им дължиш неизплатима услуга.

Под всякакви форми. Най-абсурдното нещо, което са се опитвали да ми кажат, е че етерното ми тяло било откраднато, някой ми бил направил астралан операция и понеже ме бил разделил от етерното ми тяло, не съм бил могъл да си излизам от тялото : D

Вариантите и формите са стотици, и всички се опират на една или друг аформа на материализъм.