Иначе, defender...

Волята за власт е, на първо време, воля за власт над себе си.

Защото ти си господарят на себе си и ако отказваш да си свой господар отвътре, тогава ще се намери кой да ти е господар отвън. И това е принцип, не е относителна скороговорка.

Ако ти липсва воля за власт, значи си капитулирал от вътрешния си престол (не си суверен) и естествено, че ще търсиш господар отвън, който да е отговорен за създаването на порядъка в теб.

Тук не става дума за воля за власт над ДРУГ човек. Всеки човек е суверен. Волята за власт над другите се корени в страх, да (може да се обобщи така). Но волята за власт отвътре, е нещо огледално, тоест, тя се корени в смелостта да посрещнеш живота... да поемеш отговорността за живота.

Нали проследяваш логиката... Преминаваш границата... Като нарисуваш една свастика на прозореца, тя е в една посока. Като я видиш отвънка, обаче ,е в другата. Като се качиш на метрото от едната страна, може по принцип да тръгваш наляво като слезеш... но ако се качиш от другата страна, ще тръгнеш надясно, за да се прибереш.


По същия начин, когато минеш границата на външното и вътрешното, волята за власт навън се корени в страх, но волята за власт над вътрешния ти свят се корени в смелост. Напълно в смисъла на думите на Юнг.