
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Първоначално написано от DerStuermer
Точно, защото ни е създал свободни, Бог ни е оставил отношението ни към Него да е въпрос на вяра, а не на сетивна принуда и Той не се натрапва първично, като очевидна закономерност, защото точно тогава отношение към Него щеше да е по принуда, а не по свободен избор – в това се изряза свободната воля, да избереш свободно в какъв Бог или идол да вярваш, а вече в каквото почнеш да вярваш това ще почне да влияе и определя поведението ти - междинно положение няма (в което е и една от големите заблуди на „атеистите-свободолюбци“) - или си доброволно с Бога (т.е. като син към баща) или по принуди ставаш роб на дявола, като роб към господар-мъчител (защото ако се отречеш от Бога, дявола не чака твоя избор, дали да си с него или не, той автоматично те завладява и почва да влияе на поведението и живота ти, дори и да си мислиш, че това си си ти и колко си уж свободен).Първоначално написано от DerStuermer
Другото което е, мисля, че много хора си мислят, че когато са без Бога, това е свободата, и че са свободни, но това е така, защо те никого не са изпитвали свободата и затова лъжливи плагиати наричат свобода – прасето се радва на локвата, в която се каля (и си мисли, че това чистота), защото никога не е виждало морето.
Бог ни дава заповедите, защото човек дотолкова се е изкълчил психически и в усета си за нормалност, че е изгубил вродения Божи закон в него самия. Бог ни дава заповедите за да ни върне към себе си и отново да запали искрата на вродения в нас Божи закон.
Абе темата е дълга, не обичам да многословствам, затова нямам намерение да ти разкривам цялата тема, просто да схванеш поне нещо от това и сам да търсиш ако те интересува, но почти ми е ясно, че не те интересува. Затова да не се чеша крастата повече.
Последно редактирано от defender : 09-24-2019 на 18:39