Православие

[defender]

От това, което разбрах от думите на доктора, за него няма истинска същност на човека, има само его и смърт?
Той психически се стреми да се придържа към смъртта, за да може така (по негови думи) да се почувствал по-жив и по в съзнание?

Другото, което ми е интересно, как така доктора, като е в състояние на забрава на егото, как изобщо води някакъв деен живот в житейското. Той уж е убил външният свят в себе си, а в същото време му се налага да живее в този свят. Самото ти отношение и живот във външния свят не е ли пак проява на егото?

Значи излиза, че ти по принцип живееш чрез егото си във външния свят, а само от време на време си правиш медитациики, където се освобождаваш от него, но по принцип в по-голямата част от деня си принуден да живееш чрез егото и неговите прояви във външния свят?

Също, когато е в медитация той се освобождава от егото и тогава за него смъртта е само в техническата част т.е. тялото. Иначе той си е умрял и там си му е добре, в смъртта бил най-жив, дето се вика? А реалния живот е някаква нежелана тежест в която той е принуден да се завръща от блажения сън, но в същото време казва, че бил господар на себе си?

И искам да го питам още това негово учение някаква Newage философия ли е (в стил Ошо), или някакъв негов съчинен и напаснат миш-маш от различни учения и философи?