- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Не, защото не се идентифицирам с този живот, а отношение нямам към него. Живота ми във външния свят е само една симулация на Его, понеже без да симулирам отношения и позиция спрямо другите, няма как да живея в този външен свят. То всъщност това е причината за поява на това Его във всеки човек, но се появява твърде рано, още преди човек да има менталния капацитет да го осъзнае, или пък капацитет за самодостатъчност. Така въшния свят се припокрива с вътрешния, и външните роли започват да се разиграват като вътрешни. В това е смисъла на матричното обособяване и опитомяване на всеки социален член, наречено още възпитание. Детето е твърде беззащщитно и уязвимо, затова се подчинява и боготвори родителите си и се стреми да бъде като тях. Боготворенето и подражаването, сиреч идеализирането, във вече зряла възраст, е просто атавизъм, остатък от този етап на незначителност в детството. Оттук се появява и тази нужда за идентифициране с дадена социална роля, идеология, религия или изобщо някаква самоидентификация. Не че споделянето на идеи и оформяне на концепции е проблем, просто веднъж всеки идентифицирал се с дадена позиция, било тя философска, религиозна или чисто социо-културна, започва едно усилие за доказване, спорене, дискутиране, конкуриране с другите и т.н.
В това е същността на егото - не социалните и "външните" деиствия, а идентификацията с тях, през призмата на социалния концепт "АЗ", които върши деиствието. А за мен, всичко това е просто игра, която мога да прекратя по всяко едно време, без да имам никакъв вътрешен залог в нея. Но за този, които се идентифицира с ролята си в големия театър, за него няма бягство. Тои си остава в матрицата, без значение къде е и какво прави.
https://www.youtube.com/watch?v=uzOasSN_Dpg
Последно редактирано от Knispel666 : 10-09-2019 на 12:02