
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Да си член на обществото е същото като да имаш приятелка, жена, семеиство и т.н. Всичко опира до копромиси и маски, и по-точно, всичко опира до това кои колко цени свободата си и за какво е готов да я отдаде. Аз се ръководя от максимата на Ницше, че никоя цена не е твърде висока, за това човек да е сам господар на себе си. Решението ми на проблема с жените е същото като неговото, което може би не е наи-доброто, предвид че е умрял от сифилисА ти какво си мислиш, че да имаш приятелка е просто да я нагърчиш и после си правиш каквото си искаш ли? Не, нещата са същите като и в обществото като цяло - трябва да преминеш през един тон вътрешни промени, без значение дали искаш или не искаш, за да си част от него. Целия ти живот се свежда до една заплата. Или в случая, до това да има къде да топнеш чушката. Вече ми се налага достатъчно маски да слагам пред обществото, за да приличам на нормална мравка от мравуняка, защо ми е сам да си слагам примката около врата, така че 24/7 да нося друга маска и да играя други игри, само за единия секс? Не е рентабилно. Разликата е такава че, хората от масовката си носят маската 24/7 така или иначе, защото са повярвали че маската са те самите и тъкмо за тях връзките са нещо повече от секс. Там са намесени преди всичко психологически нужди, не физически, а при мен я има само физическата. Затова и за повечето е рентабилно. Затова и те са готови да преминат през всички промени, готови са да се огъват във всякакви посоки и да правят всякакви компромиси - защото веднъж разцепена и възпитана, човеко-мравката заравя дълбоко в себе си онова което е нежелано, само че после това нежелано и отхвърлено в подсъзнанието, определя всичките им желания и нужди в психологически аспект, така че социалната им роля става една проекция на тези желания. И оттук може да се види защо всеки в социума проектира своите "липсващи" парчета, само за да ги открие в лицето на някои друг, и в това е и смисъла на съвпадението между тези липсващи парчета, които се допълват взаимно при една двоика. Това припознаване и съвпадение наричат любов, естествено гарнирано с щипка чисто физическо привличане. То дори и затова така се наричат "привлечените" един към друг - половинки. Защото как биха се привличали, ако бяха самите те ЦЯЛОСТНИ, а не ПОЛОВИНКИ? За мен всичко това е непотребно, понеже съм събрал липсващите парчета от себе си, и то не чрез външни заместители. Не ми трябват заместители на маичината любов, нито на бащиното признание, защото нямам нужда от баща и маика.
Не че не мога да изтърпя всичките драми и филми, не е като да не съм го правил - даже съм относително добър. Както казах, просто не е рентабилно, поне на този етап. Не ми е потребно вътрешно да съм част от колектива, но ми се налага за да оцелявам. Затова и го правя само колкото да отбия номера. Аналогично, не ми е необходим "партньор в живота", " моя половинка" и т.н., но уви това е единствения начин човек да остави поколението си. Та отново се връщам на тезата си - че всичко е въпрос на избор, приоритети, компромиси и заплатена цена. Оттам нататък всеки си решава сам. Но избора идва едва със себеосъзнаването и притежанието на себе си. Неосъзнатия няма избор, защото не е самодостатъчен.
Последно редактирано от Knispel666 : 10-16-2019 на 22:39