Православие

[Knispel666]

Това не е ли един вид проява на малодушие. Това, което наричаш, че не се жениш за да си „господар на себе си“ по какво се различава от малодушието – къде е разликата?
Ти си казваш „жената ще ме промени“ и така директно капитулираш пред нея и после сякаш пораженчески си казваш: "Така съм господар на себе си".

А какво, аз ли ще я променя? Или аз нея, или тя мен, или в наи-добрия случаи и двамата ще се променим един друг, което мен пак не ме устроива. Когато двама човека съжителстват заедно неминуемо приемат някакви роли и отговорности спрямо един друг, и всичко е в името на взаимно удовлетворяване на някакви потребности. Потребности, каквито аз нямам. Не знам колко по-ясно от това да ти го кажа. Ти си този които изкривява думите и слага каруцата пред коня. Това е все едно да ти кажа че не искам да карам ски и ти да ми отвърнеш - "А, как не обичаш да караш ски - Ти просто не можеш и затова избягваш карането на ски и се преструваш че не искаш.".
А под свобода и притежание на себе си, съвсем не разбирам това примерно някои да изисква да си държа четката за зъби на втория рафт а не на първия или някакви подобни глупости. Говорим за свобода на съзнанието, не държанието. Компромисите на поведението съвсем не са ми проблем, мога да отстъпя всичко на всеки. Не за такива дребнавости говорим. Говорим за това че при общуването и социализирането от всякакъв тип, ти не само отдаваш физическата си свобода, а и душевната, защото отдаваш вниманието и съзнанието си. Всяка минута прекарана в общуване с други хора, лично имам предвид, е минута в която трябва да поддържаш маската, тоест една изгубена минута, която мога да прекарам в пълнотата на собственото си съзнание - в мълчание и съзерцание. Естествено има и изключения, когато си струва да отдадеш вниманието си. Но с близки и любими хора, винаги трябва да отдаваш вниманието и съзнанието си. И това е добре, ако ти също имаш нужда някои да отдаде своето внимание за теб, да те изслуша, да ти даде съвет, да те подкрепи или окуражи и т.н. - все неща които са напълно непотребни за мен. Това е да си господар на себе си - да можеш във всеки един момент да кажеш маината му. Мисля че е повече от очевидно защо няма как да си господар на себе си и едновременно да си в социалната игра. Да си в играта, означава че има какво да губиш, а този които е господар на себе си, няма какво да губи, защото няма и какво да спечели от нeя.

[defender]

Да си в играта, означава че има какво да губиш, а този които е господар на себе си, няма какво да губи, защото няма и какво да спечели от нeя.

Ми не, може да си в играта не защото имаш какво да губиш, а защото това кога ще излезеш от играта не зависи от тебе, а от Бог - в смисъл кога ще умреш.

Обществото може да се разглежда и като камъчета, през които, като минаваш се пречистваш от душевни ракови клетки, които не осъзнаваш, но като те боцне някое камъче и те излизат на повърхността, като при гъба, като я натиснеш и мръсотията излиза.
Примерно, както водата се пречиства минавайки между камъчетата.

[hecu2]

Ми не, може да си в играта не защото имаш какво да губиш, а защото това кога ще излезеш от играта не зависи от тебе, а от Бог - в смисъл кога ще умреш.

Обществото може да се разглежда и като камъчета, през които, като минаваш се пречистваш от душевни ракови клетки, които не осъзнаваш, но като те боцне някое камъче и те излизат на повърхността, като при гъба, като я натиснеш и мръсотията излиза.
Примерно, както водата се пречиства минавайки между камъчетата.

Един вид, твоето увъртане около концепцията за кармата, която не е християнска? =p




Аз съм на същото мнение.

Всъщност, модерната представа за даото, дзена и прочие източните практики, е много грешно представена от западните окултни общества. (Защото в исторически план известните европейски окултисти донасят цялата тази информация в Западната култура от пътуванията си на Изток... така че те са мисионерите, които са ни запознали с тези неща, самият Изток не е пращал мисионери на Запад.)

По принцип, преди човек да се отдаде на медитации тип даоизъм или тип дзен или каквото и да е, които да го отдалечат от света и по възможност да се постигне "трансцеденталност" - надскачане на живота - монахът преди това трябва е постигнал всичките задачки на живота.

Тези медитации не можеш да ги постигнеш и финализираш сам. Има си специални манастири, в които се прави това, защото там е пълно с персонал, който ти обслужва телесата. Бърше ти лайната, докато медитираш, къпят те с мокри кърпи, докато медитираш, подстригват ти косата и брадата, докато медитираш, топлят те и те проветряват, докато едитираш и тн. Като освен персонала (който трябва да разбира каква е целта и какво се опитваш да направиш, за да се грижат правилно) осигурява най-подходящата среда, като начин, по който е построен и като избрана локация.

И за да те приемат на това място, което да ти даде шанса да постигнеш нещо повече в медитациите си, условието е, да си приключил с живота:
- да си добил професия и да си я практикувал;
- да си създал семейство и дом;
- да си създал деца;
- да си оставил семейството си в добро състояние и да си ги подсигурил, за да живеят добре и без тебе, когато те няма.

Само при тези условия се приема, че може да се опиташ да надскочиш живота, като се отдадеш на медитации и изолация.


Което е една напълно различна реалност от съвременните представи за тези неща. Както и от впечатлението, което западните окултисти са създали в Западната езотерика.

Никой никога не е казвал, че животът трябва просто да се захвъря и прескача - напротив, това е нещо, с което трябва да се приключи и да се отработи.

[defender]

Всяка минута прекарана в общуване с други хора, лично имам предвид, е минута в която трябва да поддържаш маската, тоест една изгубена минута, която мога да прекарам в пълнотата на собственото си съзнание

А във форума друго ли е?

В смисъл, хем искаш да съзерцаваш, хем ти харесват дългите постове?

Дългите постове не са ли начин на изразяване по-близък до "обществото", а не до "съзерцанието".