Православие

[hecu2]

Това не е ли един вид проява на малодушие. Това, което наричаш, че не се жениш за да си „господар на себе си“ по какво се различава от малодушието – къде е разликата?
Ти си казваш „жената ще ме промени“ и така директно капитулираш пред нея и после сякаш пораженчески си казваш: "Така съм господар на себе си".
Защо трябва да бягаш от света за да си господар на себе си, не можеш ли да си господар на себе си въпреки света?

А какво, аз ли ще я променя? Или аз нея, или тя мен, или в наи-добрия случаи и двамата ще се променим един друг, което мен пак не ме устроива. Когато двама човека съжителстват заедно неминуемо приемат някакви роли и отговорности спрямо един друг, и всичко е в името на взаимно удовлетворяване на някакви потребности. Потребности, каквито аз нямам.

Естествено, именно в това да се изправиш въпреки света е изпитанието и доказателството, че си господар на себе си. Това означава господар на собствената воля. А НЕ, че си "независим" и нещо отделно от света, което не е едно с Цялото. Става дума да си господар на собствената си воля.


Дефендър, човек сам преценява как да живее. Това да се обвържеш в дълговременна връзка е избор, и проява на волята. А НЕ доказателство, че въобще имаш воля.

Всеки свободен човек (господар над себе си) избира според нуждите и желанията си. А НЕ позволява нуждите и желанията му да го ПРИНУЖДАВАТ да "избере". Онзи, който е господар над себе си, ПРИТЕЖАВА своите нужди и желания... Те са негова собственост. Следователно той ги използва, за да подсилва личността си.


Една личност би била СЛАБА, ако не би имала нужди или желания. Човек трябва да осъзнава нуждите и желанията си като източник на СИЛА, която освобождава, а не като източник на лабилност и принуда, която поставя в зависимост.



Разликата е, че зависимият човек е подвластен на нуждите и желанията си. А господарят над себе си ИЗПОЛЗВА ТАКТИЧЕСКИ своите нужди и желания, като пътеводители към ПРОМЯНАТА и еволюцията.

Което ни довежда до забележката на Дефендър, че някъде в това поведение се усещат "пясъчни основи". Все пак, промяната е истинският път и е пътят на свободата. Освен това, тъй като промяната е единственото вечно нещо, това е пътят на вечността и пребъдването. Обратното е пътят на преходността и несвободата.



Само че, Knispel666 въобще не говори за такова избягване на промяната. И е прав, Дефендре, че изкривяваш думите и слагаш каруцата пред коня.

[defender]

Което ни довежда до забележката на Дефендър, че някъде в това поведение се усещат "пясъчни основи". Все пак, промяната е истинският път и е пътят на свободата. Освен това, тъй като промяната е единственото вечно нещо, това е пътят на вечността и пребъдването. Обратното е пътят на преходността и несвободата.

Щом според тебе, промяната е истинския път, ти тогава как си уверен, че точно сега, в настоящият миг си господар на себе си. Не може да си във вечен процес на промяна и да сигурен, че днес си господар на себе си. Сигурността в себе си и вечната промяна в себе си не мога да вървят едновременно! Променливия човек не може да е сигурен, че е господар на себе си.
Тоест твоя живот излиза, че едно постоянно залъгване, че си господар на себе си.