Православие

[defender]

Всъщност атеистите, които нямат кураж да не вярват в Бог, като резултат се превръщат в мразачи на Бог (а оттам и на вярващите).

[hecu2]

Ябълката на раздора е произходът на живота.

За да бъдат самостоятелни, а не зависими от останалите, атеистите трябва да представят своята версия за произхода на живота и така да си консолидират логическата самобитност.

Само че тезите им до сега издишат много зле и най-големият проблем е, че те самите го знаят - някои се срамуват, други го прикриват като се правят на невежи по собствените си въпроси.

Вярващите в Бог, от друга страна, просто вярват в един прост отговор - вярата няма какво да доказва. Атеистите са тези, които трябва да противопоставят логиката на фактите срещу вярата в Бог.





И всеки път логиката на фактите клони към пълен разпад на статуквото.

Произходът на живота е въпрос, чиито отговор освобождава. А както всички знаем, настоящото световно статукво е положение, което поробва.

Всички знаем, че науката е невярна. Невярна е, защото науката се диктува от бизнеса, а бизнесът иска да експлоатира потребителите и науката е поставена в положение да доказва неверни неща, за да се поддържа централизма на потреблението.

Всички знаем, че в самия бизнес няма нищо лошо. Бизнесът е принуден да бъде лош заради държавата. Държавите държат силовите методи и поставят условието, че ако бизнесът не отговаря на техните условия и не допринася за укрепването на робството, държавата ще забрани всеки свободен бизнес на своя територия и той ще бъде държавен.



Така се получава... че ако атеистите стигнат до (напълно годния за научаване и опознаване) отговор на въпроса за произхода на живота... те ще докажат Създателя по косвени методи и сами ще предадат себе си в опита си да се консолидират.

А докато се опитват сами да предадат себе си... ще трябва своевременно да сринат устоите на съвременния свят, започвайки от науката, продължавайки с бизнеса и приключвайки с държавността.




Така че атеистите много добре осъзнават, че това да си атеист на практика означава да прекараш живота си в невежество (доброволно незнание и избягване на информация)... защото това е единственият успешен начин да бъдеш атеист.

Което обаче по никой начин не превръща вярващите в знаещи, и така всички се лишават от повода за гордост, в името на това светът да остане такъв, какъвто е.

[defender]

Което обаче по никой начин не превръща вярващите в знаещи, и така всички се лишават от повода за гордост, в името на това светът да остане такъв, какъвто е.

Вярващите са знаещи, че са вярващи. А вярата е вид смирение на ума, а не гордост на ума.
Вярващите са знаещи, като атеистите, но имащи куража да смирят ума си и понесат последиците. Атеиста сякаш се бори за оцеляване на всяка цена, той не е в състояние да смири ума си за да вярва, това му причинява потрес и шок. Той търси материалната полза и оцеляване на всяка цена, което до някаква степен прави атеизма вид подразделение на сатанизма.

[defender]

Абе както и да го гледаме всяко приемане на външния свят прекалено насериозно и проява на Егото.
А кой приема външния свят най-насериозно ако не атеистите?


Ако Бог не се виждал външно, значи нямало Бог - това може да бъде заключение само на човек с развито его.
Този човек хем казва, че живее фективен и лицемерен външен живот за да убие егото, хем в същото време приема външния живот, като доказателство, че няма Бог.